Page 323 - trnski_kraj

б ъ ж л’й в — който се страхува, плаши отъ малко н-Ьщо: кучето лавну и он побеже —
толко е бъжл’йв; бължл’йв къко зшек.
б ъ з д й — издава неприятна миризма: бъздй ко вук; ко1 бъздй тува ?
бъшим— крия, не казвамъ истината: ти си билъ дома, а мак’а ти забъши,
не!те да каже.
В.

вадим — поливамъ градина, като разчиствамъ лехигЬ, за да мине по тЪхъ вода:
ичера въздън вадймо градйну; водуту беу узели други та чекамо.
вакъл — черен,
варкам — бързамь.
вепър, вепърът — мжжка свиня.
велее (за м. свър. вр. ед.) — мислЪхъ: ш велее нема да до1деш.
вйдело е — св-Ьтло е: не се е стъвнйло, юште е вйдело.
в й д е л о — газъ: йди купи вйдело за ламбуту.
вйкам — плача: умрела мак’а му та вйка.
витло— м-Ьсто въ рЪка, гдето се върти водата, водовъртежъ.
вйштим се — см-Ья се колкото ми гласъ държи: къга чу за н’ега се извишта
колко што мого.
в и ш т й (за конь) — цвили: кобйлата колко виштй, требе да е подушйла 1
ашърът виштй.
в 6 ч е — круши, разр-Ьзани по на половина и изсушени, които се употрЪбяватъ най-
често за ошавъ: купй си сливе и воче за бъгн’и вечер,
вражем - лазя: малечката деца враже къко бробйнци; вражнуло сума свет; враже
ми нешто по гърбйну.
вражалъц — който предсказва щастието или нещастието на хората по ржката
имъ: че д-йдем при вражалцатога да ми каже за богату ли девок’у чу
се оженим.
вра1ла (немска дума) — развалена жена.
вран (за конь) — черенъ.
вргалес — валчестъ: тша камик вргал’ес къко топку.
в р г а — подуто мЪсто на главата вследствие на ударъ: удари га поглаву та му
вргу йзкара.
в р в ц а — вървь.
в р д а л о — парче дърво, заострено на единия край, което може да се върти про­
дължително на ледъ или дъска: мошто врдало га карам од два сата и
1оште не е падло; напран ми врдало да си вртйм.
в р е ч а — чувалъ: одкарамо пет врече жйто, а узомо само две брашно,
в р л о, в р л’а к — стръмно, нанагорно мЪсто: ела да обиколимо одоздоле — тува е
млого врл’ак та не може да излезнемо.
в р ч в а — сждъ, приготвенъ отъ земя, въ който се консервиратъ зеленчуци: туримо
шушпе за туршшу у новуту врчзу.
в р е в и м — говоря: доста си вревйл — глава ме заболе: аще де, не вревй ми млого,
но ми готвй вечеру татлшу (нар. пЪсень).
влачй-кл’ашна — разпустнато, неприлично обл-Ьченъ и обутъ мжжъ: глех га ка­
къв ю влачи-кл’ашна.
г.

гад — дивъ звЪръ, вълкъ: нашатога момка сретъл гйд, но нйшто му не направйл;
да те не среча гад угору.
г а д ъ н, а, о — мръсен: колко су гадна онаш деца бъш ко свйн’е.
гади ми се — повръща ми се: 1едо млого слйве та ми се гади.
г а ц а м — хвърлямъ по никого съ н-Ьщо, стрелямъ: свй га гацамо със камен’е; ш
гаца със пушку, ама не мого да згодим.
галатим — отправямъ н-Ькому неприлични думи: тйш ме галати; он ми каза га-
латно; те1а думе су галатне, не се вреве.
гйркам се — правя разни движения въ водата при кжпане: синочка се изгир-
камо уреку.
гмйчка, гмичкан’е — шумътъ, който се чува, когато има въ нЪкоя обувка (опи-

326