Page 324 - trnski_kraj
P. 324

нъкъ) вдда: ступй у г’олът та съга ми гмйчка; у опънъкът йма вода та
                        гмйчка; намокрй си ногу та гмйчка.
                г м у р ъ ц — сополь: потекли му гмурци ко на ашчйско дете.
                гмурам се — скривам се въ водата за известно време и пакъ излизамъ: шати-
                        цата чък отбчка се гмурну, па съга излезе.
                гран’е, гранк’а — вършинякъ, неравни пржте, по стъблото на които има въ раз­
                        клонение много други прждки: докачи гранк’у да га бше; од прук’ето
                        осташе млого гранк’е.
                г р у а м — кълцамъ пшеница, бия: да1 чутуруту да згруам пченйцуту; задеваше се
                        та га нагрувамо.
                г р у л и м — бруля, обЪлвамъ.
                г р у м и к — голяма буца : воловете юште лйжу грумикът; купймо за крмен’е грумик.
                грутка —парче, топка; грутка шикер; удари ме със шдну грутку снег; ти си
                        узел целу грутку сйрен’е.
                грм — нисъкъ храстъ: зшекът се беше згушйл под 1едън грм: нбло съм си грм
                        трендавил’ (нар. п-Ьс.).
                г р ч а в — сухъ, изпустялъ; сретоше шднога грчавга вола — едва стеше наног’е
                        овша човек саде кости и кожа — толко грчав.
                г р д й — грухти — об. се употребява за свиня: свишата грдй.
                грчим се —свивамъ се: боли га мешйна та се грчи; згрчйл се ко кука.
                губер —дреха за предпазване отъ студъ, сн-Ьгъ, дъждъ и пр.
                гу в н о — харманъ.
                гутурица — болесть по конете (апдта); употребява се и за клетва: гутурица
                        те испйла.

                                                          Д.
               доба —време (времето отъ 12 до 3 часа нощя): тргоше у глуо доба.
               домазлък — добитъкъ, пазенъ за порода; разплодници: чувам га за домазлек;
                        тогаш 1арца чу остаим за домазлък.
               дорамче — горна дреха отъ бела аба (безъ ржкави).
               д 6 р е с т — жълто-червенъ цветъ (за животните): докара1 доресстотога кон’а.
               доцна — късно: доцна тргосте; доцна 1е.
               дрл’е — гурели по очите.
               дрл’ав — нечистъ; оцапанъ по лицето: удрл’авйл се кока пет дена не се мйл.
               дрл’авим се — работя нещо не по силите си: стйга си се дрл’авйл ка не можеш!
               д р н ч и м — дърпамъ, не го оставямъ на спокойствие: не дрнчи куче да те не лае.
               дрчън — лаком: дрчън къко свин’а.
               дрйпав, дропав — окжсан: купй му дрее — бдеше дрйпав къко цйганин.
               д у дук — инструментъ за свирене, подобенъ на кавалъ.
               дуло — цевь на пушка; краятъ на тржба, презъ която изтича вода: затиснули ду­
                       лото на чешмуту та не тече вода.
               дундес, ду н ду рее — нисъкъ и пъленъ човекъ съ обло лице: овша — кьв дун-
                       дес ко лубенйцу.
               д ун’а —дюла.
               У а к — дълга и тесна торбичка за хлебъ, която носятъ овчарчета и говедарчета:
                       у уак му лебъц, нарамо тошга. Значи и малко чувалче: цакъв не може да
                       збера свбто жйто.

                                                          Е.
               1 е г а — дано.
               1 е д н ъ г а — веднага.
                                                         Ж.

               жвачем — дъвча: овцйта жваче травуту; съжвака1 месото па му го тури у уста;
                       тебе ти югце мак’а ти жваче.
               жега, жешко — горещина, горещо.
               жегра —жегла, дърво, което се туря отъ страни на паръмът“, за да се впрег.
                       натъ воловетЪ: извади жегрете и пушти вбловет-Ь.



                                                                                                  327
   319   320   321   322   323   324   325   326   327   328   329