Page 328 - trnski_kraj
P. 328

ровем — рева — (плача): зашто ровеш ко магаре: детето се уровало, та не може
                          га умйре.
                 р у б — сплитка на коса: руб во1 виси допете.
                 р у б а — момински даръ, чеизъ: рубуту однесоше заедно съ девок’уту.
                 ружим - карамъ се, мъмря нЪкого: неружй 1у море девок’уту — што ти ш напрайла.
                 р у п а — яма.
                 ручам — обЪдвамъ; ручък — обЪдъ: пуштйше ни на ручък.
                  р ъ н’к’а — ноздра: тике си завйра прс у рън’к’ете.


                                                            С.
                  с а н е — шейни.
                  сапа заднята часть на конь, която не е покрита отъ самара: качи се на сапу,
                         да прегазимо рекуту; он ша на самар, а т се на сапу.
                 сева— свЪтка се: сева мун’а = св-Ьтка св-Ьткавица.
                  с екйра — брадва.
                 сецам — тегля, дърпамъ: сеца1 да му бтнемо порожето; сеца, сеца, ама не мого
                         га извадим.
                 скбмина — зжбна болесть, вследствие ядене на незр-Ьли плодове.
                 склап — вълна:склаповете од-реку бй1ее1у чък у нас; кол’к’й склапове врл’а водата.
                 сркам се — секна се.
                 съчка—клечка: ни съчку дрво немамо.

                                                            Т.

                 тимарим галя, чесамъ конь или волъ съ гребенъ: йди истимари кон’атога —
                         само кал е; въ прЪносенъ смисълъ значи бия: млого се закачаше,  та га
                         изтимарймо.
                 т р а ж и м — търся.
                 требим чистя н-Ьщо отъ примеси; оправям стая: йзтреби ли орйзът; йди раз-
                         треби йжуту.
                 тршел празното мЪсто, що остава върху самара, когато се прикачи н^що отъ
                         Двет^ страни: укачи га на тршел’; тури у тршел’, па замину.
                 тукнем подгонямъ: ако те тукну кучиштата, дека че бегаш? т^кну га човек, а
                         он преко плот — беж!


                                                            У.

                 узбу1ал (узбу1асал) — охоленъ чов^къ; немирно дете: узбушл, па не знае што
                         да прави; седи мйрно, што си узбушл (за дете),
                 усту, сту — назадъ, стой! (само за волове): сту воле; усту!



                                                            Ц.

                 ц в е л и м — разплаквамъ; не га цвелй; зашто разцвели детето ?
                 цвила (свила)—кървь: удари га у нос, та му потече цвила.
                 ц в р с — здравъ: цврс е тша, че те претури.
                 цревик, црев1е — обуща: купйше ми цревю, чу врл’им опънците.
                 ц рг а — черга.
                 црен —дръжка на ножъ; чиренъ.
                 ц р е п н’а — подница.
                 ц р е ш н’а — череша.
                  цуцам се — ходя насамь натамъ като въ тъмно: што се цуцаш ко слепъц.


                                                            Ч.

                 ч а д и м — пушя: дймът очадйл целуту йжу; млекото се причадйло.
                 чешъл’-гребенъ; чешл’ам се— решя се.



                                                                                                     331
   323   324   325   326   327   328   329   330   331   332   333