Page 331 - trnski_kraj

6, джанъмъ, тъкмо отговаря за Ангя, но и той си има една болка, една мжка, която
го мжчи, та миръ не му дава, ни денемъ, ни нощемъ. Ангя му е все въ акъла,
Ангя изпълня сънищата му, за нея бълнува; но какъ ще прежени по-старъ братъ,
па, което е още по-лошо, какъ ще тури „подъ корито“ по-старата си сестра? . ,
Една беда не е беда, две като дойдатъ, горе-долу, се ядватъ, но три и повече
струпватъ ли се на главата на човТка, е, и ти да си, и кой да е пакъ ще се уплаши.
Ето, такава била работата на Ангя и Златко, сжщо такава била и на попъ Никола
а по нищо не се различавала и тази на Али-бега. Кой не би искалъ да дойде въ
кжщата му такова младо, красиво девойче, та и попъ Никола да не е съгласенъ
да види Ангя, задомена за Златко; но той нарочно се противопоставя, за да печели
време, презъ което по-стария му синъ и дъщеря да минатъ по реда си, че чакъ
тогава да дойде реда на Златко. Такава см-Ьтка си прави попъ Никола, но Али-
бегъ отдавна е хвърлилъ око на Ангя и само чака удобенъ моментъ да я грабне,
да я затвори въ харема си, да разбере и той нТщо отъ агалъка си. Кому би могла
да се оплаче сирота стрина Гмитра, кой би й помогналъ, кой би посм-Ьялъ да за-
щити нейното ненагледно чедо, нейната красива и млада Ангя?
Единъ единственъ човТкъ би посмФялъ да
говори по тоя въпросъ съ всесилния
господари, а той е попъ Никола, ортакътъ на Али-бега, защото само тТ двамата
колТли и бесили въ Трънъ и Знеполе. И при една среща на Али-бега, попъ Ни­
кола задава следния въпросъ:
„Бей ефенди, ески достъ душманъ олуръ му? (Бей ефенди, отъ старъ приятедь
душманинъ става ли). Али-бегъ се досеща и му отговаря пакъ съ турската пого
ВОрКЯI
Не олмушъ, не оладжакъ (ниго е било, нито ще бжде), но на тебе, папазъ ефенди
само ще кажа: Адаманж гьоре (спроти чов-Ька).
— Пеки бей ефенди (добре бей ефенди), но азъ не разбирамъ що искашъ да ка-
жешъ съ думигЬ „адаманж гьоре“?
Иокъ, Йокъ, папазъ ефенди (не, не папазъ ефенди), не само, че разбирашъ
но
нарочно се правишъ на три и половина. Ти, па и синъ ти, разберете, бе джанъмъ
че Ангя ще е моя и само моя!

Аманъ, бей ефенди, зеръ ти на твоитТ 50 и повече години си намислилъ да
зачернишъ едно сиромашко дете, да разплачешъ моето момче, да разтуришъ на­
шето старо приятелство. Ами какво ще си помислятъ за тебе въ Стамбулъ, какво
ще каже раята, зеръ ти ще посрамишъ чина си, забитлъка си?
— Старъ си ти, папазъ ефенди, не разбирашъ ти т-Ьзи работи; ами не е ли ваша,
гяурска, поговорката. „Дълбока вода бродъ нТма, хубава мома родъ н^ма“. Що
ме е грижа мене какво шфли да кажатъ въ Стамбулъ, хеле пъкъ какво цуЬла да
си помисли рая!а. Та, именно, на забитинъ (заповТдникъ, господари), като мене е
потребно да имамъ въ харема си цвТте, като Ангя, да ми подслади старинитф
да се възрадва душата ми. Милостивиятъ Аллахъ е създалъ жената за удовол-
ствие на мжжа, жената е била и ще бжде робъ на мжжа.
А ти, папазъ ефенди, най-малко право имашъ да ми говоришъ, какво тр-Ьбва и
какво не трТбва да върша азъ, защото много добре знаешъ, па и кой ли не знае
твоитЪ зулумлъци, (неправди, беззакония). Ти, който всФки сжботенъ день седишъ
„
предъ кжщата си и предъ тебъ стои 50 др. ракия, заставяшъ всЬки селянинъ
които идва на пазаръ въ Трънъ, да ти оставя по 20 пари за ракията и тоягата
си. Ами че ти до сега, Аллахъ билиръ, колко товари тояги си насъбралъ, а за
паритТ и да не говоримъ? Та не се ли принудиха селянитФ, които идватъ на па­
заръ, да направятъ вървище отъ „Бабинъ мость и презъ „Св. Троица-Габъръ“ и
подъ „Дяволска Дупка да идватъ въ Трънъ? Знамъ, знамъ азъ всичкит^ ти
зулумлъци, но хайде, казвалъ съмъ си, да спи зло подъ камъкъ, попъ Никола ми
е достъ (приятель) па и що ме е грижа, кой каквото прави това ще и* намери.
-- Ами, ако азъ, бей ефенди, въ съгласие съ първенцитЪ-чорбаджии донесемъ въ
Стамбулъ за избесенитЪ отъ тебе дервиши, или, което е още по-страшно, да съоб-
щимъ за съюза ти съ Али-паша и всички мютесарафи и каймакани съ цель да се

334