Page 322 - trnski_kraj

РЕЧНИЧЕ

на нЪкои малко познати думи отъ Трънския говоръ

А.
а 1 — що; когато нЪкой не дочуе нЪщо, запитва така: а 1, а I — що рече ?
авлйпа — мЪсто, гдето се затваря добитъкъ: 1а затворй говедата у авлшуту; че
муземо овцете у авлшуту.
1 ако — твърде, често: он шко дооди тука; значи и много: шко се валиш, ама незнам.
1 а р ъм — хомотъ, иго, въ което се впрЪгатъ воловегЬ за работа: дйгни шръмът, да
упрегнемо волбветЪ; йзвади жегруту од шръмът да г’и изпрегнемо.
баринци — название на една часть отъ града.
б а л в а н — голяма неодЪлана греда, туку-що отс-Ъчена отъ гората: тйя балван’е су
за нбвуту шжу; укорително се казва така на много високъ и пъленъ, но
неподвиженъ и мързеливъ чов^къ: невйдиш ли се кол’к’й си балванъ, бре!
багренъ — акация.
баница — пита приготвена само отъ тКсто, масло и сирене: дънъска йма1емо за
ручък баницу.
б а ч й 1 а — сборъ отъ много овци и кози ; мЪсто гдето се преработва въ разни про­
дукти млекото отъ овцегЬ или козигЬ на известна група хора: у туш бачшу
йма повече отъ ил’адо овце; збрал пцета къко' на бачшу: това сирен’е е
бачйско.
белвица — единъ видъ слива,
бели лук — чесновъ лукъ.
бибе —малко гжсче: Петрината гуска извела десет бибетша.
бигор—-солено-горчивъ вкусъ: манцата е бигор слана; т не мбгу да ручам бигор.
б й л’е — растение, съ което тровятъ риба: пуштймо бйл’е, шде съга да ловимо рйбе.
б и ч к й \ а — инструментъ, съ който си служатъ майсторите да прер-Ьзватъ греди
или дебели дървета: да1 бичк’й1уту да одрежемо гредуву.
благден — деньтъ и днигЬ, презь които се яде месо: ичера беше благден, а нше
едомо само пасул’; къга си до1до отъ Совй1у, 1оште беше благден, не беоше
улезли постйте.
б л’у е м — бълвамъ, повръщамъ.
Божана — укорително име въ смисълъ на неджхава, грозна жена: оди къко Бо-
жану; да-поодиш ко Божану; разчорл’авйла се къко Божану.
божем — ужъ: божем си ошъл; божем узел паре; божем тъка думамо, ама не до1де.
б о ж й ч — Коледа.
б 6 г м е — заклеване на женитЪ въ бога = бога ми: богме, бее наводу; богме, видо
зми1у; богме, не те лъжем.
б р а в ч е — поединично наименование на дребния добитъкъ, обикнов. овцигЪ: докара1
едно бравче да закол’емо довечера,
брйчим — бръсна.
брйч — бръсначъ: млого ми тежеше брадата, па ш узо та 1у обричй съ Мйтино-
тога брйча.
бревенеци — гащи, що се носятъ вместо панталони: незнше да си врже бреве-
неци, а 1Йде по девбк’е.
б р о б и н’а к, -ц и — мравка, -ки.
б р д а к — овенъ съ прави нагоре рога.
брл’йчкам — играя си съ рлще въ вода (обикнов. се казва за деца): гле кб се
брл’йчка-1у у водуту.
б р б у л’е — валчесто камъче или стъкло,
б у м б а р — бръмбаръ.
бумбак — дълбоко м^сто въ р^ка, гдето водата оттича бавно: немб] да газиш,
тува е бумбак; дйдемо да се купемо у бумбакът.
б у с — парче земя, обрасло съ трева.
б у ш и м — откройвамъ, отчупвамъ н-кцо, което се държи слабо, накрай: беше сту-
пйл на кра1 на брегът, а он ка се обуши — та уреку; не ступу1 на кра1 —
че да се обуши брегът да паднеш; бушена игла; дупката се ббуши.

325