Page 326 - trnski_kraj

колач — хлЪбъ приготвенъ за черква, който се носи въ честь на нЪкой светия
или за здраве на никого.
конопъц — вжже.
комат — голямо парче хл"Ьбъ: може ли да изедеш тиа комат; докачи комат
па1 излезе.
к 6 м п и р — картофъ.
кочина —м-Ъсто, гдето затварятъ свине за отхрана; нечисто мЪсто: чисто къко
у кочину.
къскъндйсу1е —ревнивъ: къскъндйсуш жену си.
крондйр — пъстъръ сждъ за вино, по форма приличенъ на стовна; парчета ледъ,
които се образуватъ отъ калящата зимно време вода по стрЪхигЬ.
к р у т и м — къртя, наяждамъ се: съга чу се накрутим — гладън съм.

Л.

липсал, пцовисал — умрЪлъ (за животни): кон’ът липсал; пцовисало кучето.

М.

малаксал— онемощ-Ьлъ: малаксй додека дбщем.
мал (турска д.) — имотъ, движимъ и недвижимъ: изеде малът на башту си.
месал’ — платъ, съ който се покрива тестото, за да втаса по-скоро: да1 месал’-ът,
да завием тестото.
м е ч а в а — буря, силенъ вЪтъръ: ночъска имало мечава, та се омела снегът; теше
ни однесе мечава.
миниче — малко куче, което не може да расте повече.
м л’а с к а м — издавамъ шумъ при яденето: мл’аска къко свин’а ка 1еде.
мляскам — удрямъ.
м о р у з а — царевица.
морузница — хлЪбъ отъ царевица.
момък — слуга: уценймо момка за зимуск’е.
мрва — парче месо: узо едну мрву; не вадй само мрве, а куса1 и чорбу.
мрвчица — малко: да1 ми мрвчица сал.
мрцйн’а се — стъмня се, мръква се.
мъзга — сокъ на дървета: врбата пушгйла мъзгу, та лъсно се л’упи.
мъздй (3 л.) — мириши.

Н.

нави — духовет-Ь на умр^литЪ некръстени деца; вЪрва се, че гЬ ходятъ нощно
време и пиятъ кръвьта на жени, които се намиратъ въ положение или на
некръстени пеленачета.
навоща — подложки отъ шаекъ, които се турятъ въ опинцигЬ, за да топлятъ
краката.
назртам — надниквамъ.
накркача — на гърбъ: а1де ме носиш на кркачу.
ночъска — нощеска,
невеска — невестулка.
н’е к н’а — завчера: н’екн’а вромо, ичера га скарамо дома.
немо1 ме — не ме закачай: немо1 ме бре, лошо ми 1е.
недй1 —помощь: недй1те бре, утепйше ме.
непендек — несрЪтникъ: ко1 ми е непендек, та се губим?
ничк’й- падам — съ лицето напредъ: падо нйч’ки та си ол’ущй обрйзът.
н’урам се — ходя безцелно; не зная кжде ходя: сн’ура се, сн’урй па1 тука до1до;
н’ура се из сокйците.
н’у р й м — постоянно мълча и когато ме питатъ дорй: они му орйте, а он н’урй
само и гледа.
н’у р а в — н’урча — човЪкъ, който има анемиченъ видъ: какъв е н’урав — нйщо
нема ти помогне.

Сборникъ Трънски край — 42. 329