Page 33 - trnski_kraj

Оть тукъ слязохме, ц-Ьлъ часъ презъ букова гора, на югъ къмъ село Милославци,
което лежи вече въ Знеполско поле. Дъждътъ престана и на изтокъ се показа ху­
бава джга. Въ л-Ьво видехме постоянно тревистата пирамида на Руй, когато от­
предь въ голЪма далечина явно се показваше Рила съ заснежени зжбци. Задъ
южния хълбокъ на Знеполе стърчеше остриятъ зжбъ ГолЪми-връхъ (1487 м., спо-
редъ руската карта), по-високъ отъ Любаша, която се издига на водараздЪла между
Трънска р-Ька и Струма, на югъ отъ с. Херулъ (Ерулъ), що принадлежи, сжщо тъй,
на грънчарските селища. На южния склонъ на Руй, подъ живописните склонове, се
виждаше селото Зелениградъ, при което, сжщо тъй, има некакво градище, а по-
нататъкъ — селото Забелъ, съ запустелъ манастиръ *.
Наблизо стигнахме шосето отъ Клисура, освенъ падналите мостове, доста добро, и
тръгнахме по дъното на Знеполе, пакъ назадъ въ Трънъ. За 2 часа отъ Милославци
влезохме въ Трънъ, разбира се. вече въ тъмно.

край с. Бутроинци — изгледъ отъ боровата култура

Забелскиятъ манастиръ е запустелъ приблизително въ началото на 18. столетие. Една не-
гова книга, ржкописенъ миней, се намира въ Погановския манастиръ; купилъ я отъ „ка-
таните“ (сръбски или унгарски доброволци въ австрийските войски презъ 18. стол.)” за
единъ грошъ попъ Паисий ия подарилъ на „Св. Иванъ“. Думата „Забелъ“ означава ста-
росръбски заградена гора или граница, изобщо.

35