Page 34 - trnski_kraj

Красиви кжтове въ Трънски край

Отъ Архангелъ Л. Цоневъ
Едно отъ най-възвишенитЯ чувства, което вълнува често човешката душа, е чув­
ството на любовь къмъ родната земя. За тая любовь сж създадени много
легенди и приказки, почти въ всички народи. Поразителни и трогателни примери,
въ това отношение, наблюдаваме и днесъ измежду народитЯ, които населяватъ
най-студенитЯ и, следователно, най-неудобнитЯ и почти необитаеми за културния
човЯкъ земи. Тия народи, напр. ескимоситЯ, за никакви земни блага, удобства и
удоволствия не би се съгласили да размЯнятъ роднитЯ си мЯста и съ най-раз-
кошнитЯ земни кжтове. Изобщо, презъ цЯлия исторически животъ на народитЯ,
ние наблюдаваме, какъ тЯ, свикнали съ своята земя, обособили се въ народъ,
държава, нация, сж готови да станатъ на кракъ и съ оржжие въ ржка да пазягъ
земята си. И българитЯ, съ идването си на Бълканския полуостровъ, захващатъ
редъ непрекжснати борби и войни, които иматъ все сжщата цель и задача — за-
пазване на родното огнище. Да! Съ родното мЯсто сж свързани най-възвишенитЯ
и съкровени чувства и преживявания. Това обстоятелство, може да се каже, въ
най-голЯма степень се отнася до насъ и нашата земя. България, по признанието
на най-старитЯ, срЯдневЯковни и нови пжтешественици и писатели, заема най-
сгодно за културенъ напредъкъ мЯстоположение и е дарена съ дивни природни
прелести и красоти. Навредъ се идигатъ високи планини, потънали въ при­
казна зеленина, и равнини и полета, които се пресичагъ отъ безбройни рЯки,
които ги напояватъ изобилно. Такива съчетания на хубави изгледи въ България
сж много, ала азъ искамъ да дамъ, макаръ и слаба, картина на читателя за онзи
чаръ, за ония хубости, които се откриватъ предъ окото на пжтника, когато той
посети нашия, Трънски край.
Градъ 1 рънъ заема една малка котловина, източно отъ планината Руй,
презъ която протича р. Ерма. Още щомъ се превали вододЯлното било „Бу-
кова-глава“, съзиратъ се Любашъ, Парамунската планина, а срещу тЯхъ —
Драговски камъкъ и ВрабчанскитЯ висоти. ПосрЯдъ тЯхъ, въ тЯсно, ала много
плодородно и красиво поле, се извива рЯката Ябланица, която влива своитЯ води
въ Ерма при с. Петачинци. Като се мине с. Филиповци—стига се „СЯкирица“; отъ
тукъ се открива чудно красива картина, образувана отъ Бански връхъ, отъ
едната страна, и Черчелатъ отъ другата. Особено е пленителна тя пролЯтно
време, съ люляковата гора. РЯката Ябланица пробива по най-смЯлъ начинъ варо-
вититЯ скали надъ с. Банкя, провира се между тЬхъ и приема, при самото село,
водитЯ на единъ карстовъ изворъ, кждето е построена и модерна баня. Този изворъ,
по своята многоводность, ьоже да се сравни само съ Панега и Клептуза. Тукъ геоло-
зитЯ иматъ богато поле за изследване, защото „Бански връхъ“ не представлява
такава площь, за да може да се образува толкова буенъ изворъ. НавЯрно, водо-
хранилището му е нейде по-далечъ — къмъ Филиповската и Парамунска планини.
Тукъ, въ мЯстностьта „СЯкирица“, преди 15 години, рускиятъ художникъ В.
Нечетайковъ, тогава учитель въ трънската смЯс. гимназия, нарисува най-
хубавитЯ си картини, занесе ги въ Парижъ, устрои художествена изложба, по-
жъна много слава и спечели състояние. Гр. Трънъ никакъ не е останалъ
назадъ въ стремежа си да се пригоди къмъ новитЯ условия и нужди. ЦЯлата
му околность е залесена сь борови гори, които сж доста високи и освЯжа атъ, и
безъ това, чистия въздухъ съ своята специфична борова миризма. УлицитЬ се
подържатъ изрядно чисто; водоснабденъ е достатъчно и електрифициранъ. По
срЯдата му протича Ерма и го дЯли на две половини. Оттатъкъ нея се издига
красивото триетажно здание на гимназията и сградостроителното училище, а от-
самъ читалището и други модерни постройки. Обаче, красотата на Трънски
край се открива, когато човЯкъ рече да излЯзе вънъ отъ града и се покачи на
нЯкой отъ по-високитЯ върхове. На с.-з. отъ града, издига мощната си снага
планината Руй. За тамъ може да се отиде по нЯколко пжтя: презъ с. Туроковци,
презъ Ломница и презъ „Гърковъ камъкъ.“ Отъ кждето и да минемъ, пжтьтъ е крайно
интересенъ и приятенъ. При Ломница ще се натъкнемъ на Ломнишкото ждрело,
което е, може би, едничкиятъ типиченъ случай на ерозия въ цЯла Европа. ДветЯ

36