Page 30 - trnski_kraj

манастира св. Рангелъ. Презъ лещаци и люлякови храсти ти ще видишъ на лФво
скалитТ на Ломнишкото ждрело. Ако пъкъ слТзнешъ на шосето долу, което, стес­
нено отъ Ерма и планинските висоти, се провира покрай ПТевата воденица и
стига предъ ждрелото, задъ тебе е ломнишката скалиста гънка, въ която се таи
с. Ломница, а предъ тебе триумфалната арка отъ блокови стени, между които се
блъска, буботи и се пТни надъ хиляди пречки р. Ерма. Отъ него нататъкъ тя
става сръбска, тя нашата хубава Ерма. дала последна цЬлувка на родната си
земя при с. Петачинци. То е разделено на две. На две е разделено и горе,
върху билото на хребета, и село Врабча, прочуто още отъ сръбско-българската
война. Ведно съ останалата му половина у насъ, остава тука само село Банкя,
богато съ лековити минерални извори. Но те не се виждатъ, те само се чувст-

Екскурзията на д-во „Руй“ до гр. Трънъ, по случай „деньтъ на люляка“, който
сжщото д-во урежда всЪка година

вуватъ отъ това место. Не се виждатъ и селата, останали отвждъ, въ Сърбия:
Искровци, Куса-Врана, Ракита, Вучи-делъ, Звонци и др. ТЬхъ ги затуля едната
страна на ждрелото, по билото на което е минавалъ старъ римски пжть; затулятъ
ги и стръмнините на Ракитски камъкъ, покрити съ девствена гора и богати съ
каменни вжглища, неизползувани преди насъ, но използувани сега отъ сърбите,
ведно съ изобилните минерални извори на римските бани при Звонци, надъ които
се висятъ разрушените стени на Асенова крепость.

Нека се върнемъ подъ сенката на двата люлякови склона край Ерма, отново въ
Трънъ. Въ него е тъй болезнено тихо и тъй скръбно може да се мисли върху
печалното настояще на българското племе, което, отъ години наредъ, все губи и
губи. Да се върнемъ и въ тревожна размисъль да се унесемъ презъ своето
народно минало къмъ неговото бждеще. Защото, отъ никжде не се вижда и не
се чувствува България така добре, както отъ Трънъ.

32