Page 35 - trnski_kraj

му страни се спускатъ почти отвесно и действието на водата върху разлагащитй
се скали е ясна. И тукъ художникътъ Нечетайковъ намйри богатъ просторъ за
своето творчество, като изработи нйколко картини, изобразявайки ждрелото отъ раз­
лични страни. Цйло лйто то гъмжи отъ трънската учаща младежь, която е при­
годила единъ грамаденъ виръ за естественъ плажъ и баня. Потрйбна е една
малка постройка за събличане. Пжтьтъ за Руй ще ни преведе презъ село Лом-
ница, а оттамъ, по долината на
Цървени-брйгъ стигаме до гор­
ската хижа. Тя е построена до
самия карстовъ кладенецъ Б и -
гровати изворъ, чиято бистра,
като сълза, вода извира направо
отъ скалитй. Тукъ горскитй вла­
сти сж направили едно изкуствено
езеро за развъдъ на пъстърва. Из­
лизаме вече подъ самия връхъ
Руй. Ето ни на Забелскитй ливади.
Картината, която се открива оттукъ
е великолепна. На изтокъ отъ насъ
се протака назжбената Гребенъ
планина, която завръшва съ „По-
ганозского ждрело“, красотата на
което е несравнима. Ние нймаме
въ нашата художествена литера­
тура по-възторжено описание отъ
това, което е оставилъ за него по-
койниятъ нашъ бележитъ писатель
Алеко Константинов ъ.
Обаче, колкото и релефно да сж
предадени образигЬ и картинигЬ,
колкото и смйла да е фантазията
му, тй сж несравними съ дей-
ствителностьта. Само, когато чо-
вйкъ се намйри близо до самитй
тия мйста, може да изпита оная
неземна наслада, която тй ще пре-
дизвикатъ въ неговата душа. Тукъ,
на Забелскитй ливади, на едно
доста удобно мйсто, се намира и
новопостроената ловна хижа, при­
надлежаща на трънското ловно
Изгледъ оть ждрелото край гр. Трънъ
дружество. Тя има всички по-
трйби за пренощуване и при­
ятно прекарване на времето. До самата нея се намира буенъ планински кла­
денецъ, дето човйкъ може да утоли жаждата си. Нека сега се повърнемъ малко
назадъ, за да отидемъ на Ракитски камъкъ. Ще минемъ край „Ци фуния“ и ще
вървимъ по граничната линия. За кжсо време сме на камъка. Омайна картина!
Подь насъ се е разстлала, като грамаденъ килимъ, вйковната гора „Дебело
бучие“. Спуска се чакъ до с. Звояци, Звонската баня и Асеновото кале. Тя е
девствена: грамадни букови дървета, извисени на 20 — 40 м., гладки и дебели
повече отъ 70 см. Тукъ владйе пълна тишина, която се нарушава отъ пернатитй
горски обитатели. Тая гора сега е въ Югославия. Насреща ясно очертава своето
широко било Влашка планина, а долу, въ дъното на Погановското ждрело, е и
Погановскиятъ маяастиръ св. Иоанъ Богословъ. Асеновото кале представява гра­
мадна, съ отрезанъ конусъ, скала, чийто връхъ завръшва съ стена, остатъкъ отъ
римско време. Въ срйдата на тая стена се намира едно правожгълно басейнче,
което, сигурно, е служило за хранилище на вода. Тия мйста: Влашка планина, По-
гановски манастиръ, Асеновото кале — сж въ владение на съседката ни Юго­
славия. Нека сега се повърнемъ пакъ по сжщия пжть, за да излйземъ къмъ върха

37