Page 35 - trnski_kraj
P. 35

му страни се спускатъ почти отвесно и действието на водата върху разлагащитй
                се скали е ясна. И тукъ художникътъ Нечетайковъ намйри богатъ просторъ за
                своето творчество, като изработи нйколко картини, изобразявайки ждрелото отъ раз­
                лични страни. Цйло лйто то гъмжи отъ трънската учаща младежь, която е при­
                годила единъ грамаденъ виръ за естественъ плажъ и баня. Потрйбна е една
                малка постройка за събличане. Пжтьтъ за Руй ще ни преведе презъ село Лом-
                                                                    ница, а оттамъ, по долината на
                                                                    Цървени-брйгъ стигаме до гор­
                                                                    ската хижа. Тя е построена до
                                                                    самия карстовъ кладенецъ Б и -
                                                                    гровати изворъ, чиято бистра,
                                                                    като сълза, вода извира направо
                                                                    отъ скалитй. Тукъ горскитй вла­
                                                                    сти сж направили едно изкуствено
                                                                    езеро за развъдъ на пъстърва. Из­
                                                                    лизаме вече подъ самия връхъ
                                                                    Руй. Ето ни на Забелскитй ливади.
                                                                    Картината, която се открива оттукъ
                                                                    е великолепна. На изтокъ отъ насъ
                                                                    се протака назжбената Гребенъ
                                                                    планина, която завръшва съ „По-
                                                                    ганозского ждрело“, красотата на
                                                                    което е несравнима. Ние нймаме
                                                                    въ нашата художествена литера­
                                                                    тура по-възторжено описание отъ
                                                                    това, което е оставилъ за него по-
                                                                    койниятъ нашъ бележитъ писатель
                                                                    Алеко Константинов ъ.
                                                                    Обаче, колкото и релефно да сж
                                                                    предадени образигЬ и картинигЬ,
                                                                    колкото и смйла да е фантазията
                                                                    му, тй сж несравними съ дей-
                                                                    ствителностьта. Само, когато чо-
                                                                    вйкъ се намйри близо до самитй
                                                                    тия мйста, може да изпита оная
                                                                    неземна наслада, която тй ще пре-
                                                                    дизвикатъ въ неговата душа. Тукъ,
                                                                    на Забелскитй ливади, на едно
                                                                    доста удобно мйсто, се намира и
                                                                    новопостроената ловна хижа, при­
                                                                    надлежаща на трънското ловно
                     Изгледъ оть ждрелото край гр. Трънъ
                                                                    дружество. Тя има всички по-
                                                                    трйби за пренощуване и при­
                ятно прекарване на времето. До самата нея се намира буенъ планински кла­
                денецъ, дето човйкъ може да утоли жаждата си. Нека сега се повърнемъ малко
                назадъ, за да отидемъ на Ракитски камъкъ. Ще минемъ край „Ци фуния“ и ще
                вървимъ по граничната линия. За кжсо време сме на камъка. Омайна картина!
                Подь насъ се е разстлала, като грамаденъ килимъ, вйковната гора „Дебело
                бучие“. Спуска се чакъ до с. Звояци, Звонската баня и Асеновото кале. Тя е
                девствена: грамадни букови дървета, извисени на 20 — 40 м., гладки и дебели
                повече отъ 70 см. Тукъ владйе пълна тишина, която се нарушава отъ пернатитй
                горски обитатели. Тая гора сега е въ Югославия. Насреща ясно очертава  своето
                широко било Влашка планина, а долу, въ дъното на Погановското ждрело, е и
                Погановскиятъ маяастиръ св. Иоанъ Богословъ. Асеновото кале представява гра­
                мадна, съ отрезанъ конусъ, скала, чийто връхъ завръшва съ стена, остатъкъ отъ
                римско време. Въ срйдата на тая стена се намира едно правожгълно басейнче,
                което, сигурно, е служило за хранилище на вода. Тия мйста: Влашка планина, По-
                гановски манастиръ, Асеновото кале — сж въ владение на съседката ни Юго­
                славия. Нека сега се повърнемъ пакъ по сжщия пжть, за да излйземъ къмъ върха



                                                                                                     37
   30   31   32   33   34   35   36   37   38   39   40