Page 35 - trnski_kraj
P. 35
му страни се спускатъ почти отвесно и действието на водата върху разлагащитй
се скали е ясна. И тукъ художникътъ Нечетайковъ намйри богатъ просторъ за
своето творчество, като изработи нйколко картини, изобразявайки ждрелото отъ раз
лични страни. Цйло лйто то гъмжи отъ трънската учаща младежь, която е при
годила единъ грамаденъ виръ за естественъ плажъ и баня. Потрйбна е една
малка постройка за събличане. Пжтьтъ за Руй ще ни преведе презъ село Лом-
ница, а оттамъ, по долината на
Цървени-брйгъ стигаме до гор
ската хижа. Тя е построена до
самия карстовъ кладенецъ Б и -
гровати изворъ, чиято бистра,
като сълза, вода извира направо
отъ скалитй. Тукъ горскитй вла
сти сж направили едно изкуствено
езеро за развъдъ на пъстърва. Из
лизаме вече подъ самия връхъ
Руй. Ето ни на Забелскитй ливади.
Картината, която се открива оттукъ
е великолепна. На изтокъ отъ насъ
се протака назжбената Гребенъ
планина, която завръшва съ „По-
ганозского ждрело“, красотата на
което е несравнима. Ние нймаме
въ нашата художествена литера
тура по-възторжено описание отъ
това, което е оставилъ за него по-
койниятъ нашъ бележитъ писатель
Алеко Константинов ъ.
Обаче, колкото и релефно да сж
предадени образигЬ и картинигЬ,
колкото и смйла да е фантазията
му, тй сж несравними съ дей-
ствителностьта. Само, когато чо-
вйкъ се намйри близо до самитй
тия мйста, може да изпита оная
неземна наслада, която тй ще пре-
дизвикатъ въ неговата душа. Тукъ,
на Забелскитй ливади, на едно
доста удобно мйсто, се намира и
новопостроената ловна хижа, при
надлежаща на трънското ловно
Изгледъ оть ждрелото край гр. Трънъ
дружество. Тя има всички по-
трйби за пренощуване и при
ятно прекарване на времето. До самата нея се намира буенъ планински кла
денецъ, дето човйкъ може да утоли жаждата си. Нека сега се повърнемъ малко
назадъ, за да отидемъ на Ракитски камъкъ. Ще минемъ край „Ци фуния“ и ще
вървимъ по граничната линия. За кжсо време сме на камъка. Омайна картина!
Подь насъ се е разстлала, като грамаденъ килимъ, вйковната гора „Дебело
бучие“. Спуска се чакъ до с. Звояци, Звонската баня и Асеновото кале. Тя е
девствена: грамадни букови дървета, извисени на 20 — 40 м., гладки и дебели
повече отъ 70 см. Тукъ владйе пълна тишина, която се нарушава отъ пернатитй
горски обитатели. Тая гора сега е въ Югославия. Насреща ясно очертава своето
широко било Влашка планина, а долу, въ дъното на Погановското ждрело, е и
Погановскиятъ маяастиръ св. Иоанъ Богословъ. Асеновото кале представява гра
мадна, съ отрезанъ конусъ, скала, чийто връхъ завръшва съ стена, остатъкъ отъ
римско време. Въ срйдата на тая стена се намира едно правожгълно басейнче,
което, сигурно, е служило за хранилище на вода. Тия мйста: Влашка планина, По-
гановски манастиръ, Асеновото кале — сж въ владение на съседката ни Юго
славия. Нека сега се повърнемъ пакъ по сжщия пжть, за да излйземъ къмъ върха
37

