Page 32 - trnski_kraj

виждаше нашата Витоша. Отъ тукъ, безъ да слизаме отъ конете, вървихме съ го­
леми забикалки по източния хълбокъ нагоре. Скоро, приблизително на височина
1520 м., се изгубиха всЬкакви издънки отъ гора и храсталакъ. По-нататъкъ нагоре
се простираше само висока, гжста трева, между която имаше сума цветя: бледосини
звънчета Сатрапи1а гоНтсНдоПа, по-тъмни гергьовчета (Уепгйса), дребни карам-
филчета, малки (сега5бае) и бели дядови зж.би (□|'дН;а1]$ригригеа). Безброй на­
секоми бръмчеха изъ въздуха; мухите, неизбежни другари на планинските стада,
безпокоеха пръхтящите коне, а хвърчащите мравки — насъ, яздачите. Надъ главите
ни не липсваха неколко орли, които се тихо виеха.
За половинъ часъ бехме на върха, на който стои купъ камънакъ и съборенъ три-
гонометриченъ колъ. Височината, споредъ руското измерване, е 1712 м. Изгледътъ
е единъ отъ най-хубавите въ тези земи и образува известенъ репс!ап1: къмъ пано­
рамата на Братя, вече поради своята лесна достжпность; безъ мжка се възлиза
на коне чакъ на върха. Отъ Руй, който самъ отъ всекжде издава още отъ далече
положението на Трънъ, се вижда почти цБла и некогашна Оааа тесШеггапеа
Тъкмо на северъ се захваща гребенътъ на Стара планина и върви като стена на
югоизтокъ, гдето изчезва задъ широкия профилъ на полския конусъ на Витоша,
който господствува на целия източенъ изгледъ.
Между омарата на Софийско поле, отлево на Витоша, трептятъ бели ивици — на­
шата София, отъ която въ привечерните часове тъй ясно се вижда на хоризонта
„ 1Г
звъновидниятъ Руй. На югоизтокъ, въ далечината се протака колосалната Рила, днесъ
съ сиви мъгли на гребена. На южния хоризонтъ, отъ изтокъ къмъ западъ, посте­
пенно се издига Осогово, на чийто най-високъ връхъ Руенъ (2100 м.) пакъ се закре­
пили тъмни облаци. к

около тР°йната граница лежи бдинъ осамотенъ издаденъ връхъ (къмъ
230 ), може би Любатска планина въ Краище. На югозападъ се протакатъ отъ на-
шата планина по-низки гористи върхове, които образуватъ границата откъмъ Сър­
бия ; червената стреха, долу въ гората, е българската митница Дъсчанъ-кладе-
нецъ. На северозападъ, презъ низкия водоразделъ, се вижда отворена долина,
пълна съ жълти ниви, вече въ Сърбия въ Лесковечкия край. Задъ нея се изди-
гатъ (къмъ 290°) некакви високи далечни планини, които заграждатъ долината на
Морава отъ западна страна. На десно отъ техъ се синее, на най-далечния хори­
зонтъ, дълъгъ гребенъ, когото веднага познахъ, като старъ познатъ отъ първото ми
пжтуване по полуострова на 1874 г.: „Ястребацъ“ и „Суха-планина“, съ най-високъ
връхъ „Ракошъ“ (1983 м.) На д^сно отъ него се познава продълговатиятъ прозорецъ
на Долна-Нишава. Хубавъ е изгледътъ най-близко на с. и с.-и. презъ гъстите гори на
белите скали на пролома на Трънска река, която, разбира се, лежи дълбоко, дъл­
боко подъ насъ; на дъното на самата река можемъ да назърнемъ, но кривулите
на нейната провала могатъ добре да се следятъ. Левиятъ брегъ на просеката е
явно по-низъкъ отъ десния. Северниятъ склонъ на Руй е полегатъ и гористъ; на
югъ отъ Знеполе се спуща съ страшни стръмнини (на спусъка тукъ казватъ върляк ъ).
Името на самия връхъ е особено. Руй въ тази покрайнина означава смрадлика
(тетря). Азъ не мисля, обаче, че името на планината е въ зависимость отъ тази дума,
която е отъ гръцки произходъ КНиз соБпиз). Въ съседство има още три
значителни върха, наричани Руенъ, единъ надъ Пшина, вториятъ — най-високиятъ
връхъ на Осогово, третиятъ при Скрино на Струма. Струва ми се, че тези пла-
нински имена произлизатъ отъ единъ коренъ, който е принадлежалъ, разбира се,
на изчезнали сега езици.
По поляните, по които растеха множество високи тинтлви въ цели купчини, сле-
зохме, около за половинъ часъ, на западъ при единъ кладенецъ, до една скала, съ
силно ехо, при който набързо обедвахме. Въ по-нататъшния ни пжть ни застигна
въ гората дребенъ дъждецъ, на облакъ съ гръмъ. Следъ единъ часъ бехме при
митницата Дъсчанъ-кладенецъ. Около нея върви конска пжтека долу въ Сърбия,
гдето най-близко лежи градецътъ Власотинци. Въ неговата чиста митническа бъл­
гарска кжща, всредъ гората, живееха двама чиновници съ неколко стражари.
Въ околните гори се скитатъ вълци, елени, сърни, лисици, понекога мечки
и рисове.

34