Page 37 - trnski_kraj

Акварели

бтъ Петъръ Д. Байкушевъ

Ранна сутринь. Хубавъ слънчевъ день. Слънцето залива съ блесъкъ белите кжщи
на гр. Трънъ. Обилна светлина окжпва въ приказно-пурпуренъ блесъкъ зелената
околность. Прозраченъ, чистъ въздухъ. Околните хълмове сж прорязани отъ
буйно изкласили жита, малки букови и джбови горички и лещаци — пъстъръ и
разнообразени килимъ на природата. Слоговете на нивите се очертаватъ. Борова
гора опасва гиздавия, като невеста, малъкъ градъ. Съ единъ погледъ се обхваща
всичко околовръсть. Изпитва се особено чувство, което придава веселость и
бодрость у човека.
Ранните посетители на кафенетата пиятъ своето кафе, обкржжили масите предъ
кафенетата, поглъщатъ дълбоко тютюневия димъ и на кълба го изкарватъ, спокойно
водейки своя духовитъ разговеръ. Стари баби, прегърбени, съ свещи въ ржце,
бързатъ за черква. Всеки срещнатъ, познатъ или не, бива поздравяванъ. Чер­
ковните камбани звънятъ, разливайки своята нежна мелодия. Чудно приятенъ
камбаненъ звънъ, който оттеква въ душата. Млади булки изкарватъ доби­
тъка и свинете за паша; момичета метатъ дворовете, тананикайки некоя песень.
Хлапета съ веселъ и безгрижень гласъ пронизвать въздуха и изпълватъ съ глъчъ
и шумъ дворовете и махалите; техниятъ смехъ оттеква и се губи чакъ изъ улиците,
чието спокойствие е нарушено само отъ обитателите на града, които бързатъ да
направятъ покупки, нуждни да се сготви ядене за обедъ.

Излезе ли се изъ града, следъ обедъ, въ Знеполското поле, вижда се, като веренъ
сгражъ, гордиятъ връхъ Руй, чията гола снага, покрита съ трева, се издига високо
надъ околните планински вериги, включващи полето. Въ полите на тези планински
вериги се гушатъ, всредъ овощни дръвчета, знеполските села. Слънцето е на
залезъ. Върбите мълчаливо свеждатъ клони по двата брега на р. Ерма и хвърлятъ
големи сенки по кадифяно-зелената покривка на ливадите. Деньтъ е горещъ.
Небето е ясно. Слънцето още малко и ще залезе на западъ задъ дълга планинска
верига. Надъ самата планинска верига плува облакъ. Мигъ... и слънцето се скрива
задъ него; слънчевите отблесъци заливатъ околностьта. Хладенъ ветъръ полъхва
и глади лицето. Г ледката е прекрасна, опияняваща. Полето ехти отъ плавни песни
и кръшенъ смехъ на жетварки. Ловджийски кучета лаятъ по дирите на патици и
зайци. Следъ техъ крачатъ бавно ловците съ преметнати чанти презъ рамената.
Предъ краката ти излитатъ роякъ насекоми. Шумътъ отъ ненамазаните съ катранъ
коли, натоварени съ сено, или съ снопи, както и съ връщащи се отъ работа се­
мейства, се слива съ общия веселъ глъчъ и замира въ далечината.

Пада нощь надъ Руй. Лунниятъ сърпъ блести, като златна подкова на небето.
Безчетъ звезди. Големата мечка е въ десно отъ върха Гигантъ; по средата —
Млечниятъ пжть; вечерницата, като диамантено зърно, е спрела надъ Кървави-
камъкъ. Руй, грамадна купа сено, е обленъ отъ мистична бледо-синкава светлина.
Отъ Рекитиски камъкъ полъхва хладенъ ветъръ. Наметвашъ 'връхна дреха.
Дошелъ тукъ на самия връхъ, немашъ повече желание да ходишъ. Излегнатъ по
гръбъ, немеешъ отъ гледката, която те обкржжава. Долу, въ низините къмъ Зне-
полско поле, по средата на полето, въ криволичания, се вижда светла ивица,
сякашъ отъ разтопено сребро. Това е Ерма.
Малките полски възвишения, могилите въ Знеполско поле, всредъ които се извива
тя, й придаватъ приказность. Сега еж, като призрачни сенки, неми свидетели на
обкржжаващия ги безпределенъ покой. Още по-нататъкъ, хоризонтътъ се губи въ
далечината. Като грамадно морско животно, проснало своето туловище, се простира

'у? 39