Page 31 - trnski_kraj
P. 31
Изкачване на Руй планина
Отъ д-ръ К. Иречекъ — изъ книгата „Княжество България“
Славенъ день на нашето пътуване бе изкачването ни на Руй планина, на 27 ав-
густъ. Беше тъкмо праздникъ и затова къмъ нась се присъедини голяма ком
пания отъ учители и чиновници, на черни жребци и бели коне. На зараньта бЪхме
смаяни отъ гжстата мъгла, замъглените прозорци и хладното време — виждаше
се даже дъхътъ отъ устата ни; реката отъ планинските дъждове беше съвър-
шенно пожълтела. Но мъглата, полека-лека, почна да се вдига и покритите съ роса
плетове около кжщята тъкмо се димеха отъ ранната пара. Излезохме малко по-
късно (9 ч. и 20 м.), преминахме бързо презъ Баринци и влезохме всредъ последните
кжщи на Трънската община (9 ч. и 45 м.), въ полето. Предъ насъ лежеше Знеполе.
То е една отъ многобройните, първоначално езерни, котловини, които сж особен-
ность на планинските краища въ Западна България. То има продълговата форма,
отъ западъ къмъ изтокъ 16 клм., и на най-широките места само 3 — 4 клм. широко.
Алувиалното зелено дъно, въ източната часть около 770 м. високо, е безгористо и
съвършенно обработено, съ ржжени и царевични ниви, и съ многобройни села по
политЬ. Околовръсть стърчатъ гористи конуси съ меки форми, тукъ-таме съ пе-
съчни голежи. Свежата зеленина на целата покрайнина прави приятно впечатление,
Всичките води отвлича Трънската река, тукъ наричана Голема-река, която тече
презъ целата котловина отъ западъ къмъ изтокъ. На северната страна, къмъ сръб
ската граница, се издига Руй планина, цельта на нашето пжтуване. На югоизтокъ
наднича, задъ близките гребени, характеристичната скалиста пирамида Л ю б а ш а.
Тъкмо на средата при с. Ярловци полето се стеснява отъ южната страна отъ из-
кокнала полска тераса. Върху й лежатъ следи отъ пространенъ градъ, гдето се
изораватъ тухли, зимници и римски, и византийски монети (блюдоподобни медни
кжсове отъ Каменско време); слушахъ и за железни острила на стрели и за не-
какъвъ равенъ мечъ. Тази местности се нарича Земунъ. Преданието гласи, че тукъ
некога живели ^латини“; те ужъ били изгонени отъ некой по-силенъ народъ и
основали градъ оемунъ, срещу Белградъ — пакъ една отъ многобройните народни
етимологии, образувани отъ подобието на имената. На югъ отъ тукъ, въ планината
на пжтя къмъ Струма, лежи селото Горачевци въ което не отколе бе намерени
малъкъ барелиефъ съ надписи Куо1х Нох, както и монети на царете Константинъ
Лициний, Валенсъ и т. н.
При хана, въ началото на полето тъкмо, беха се събрали много селяни да купуватъ
месо: вчера беха се свършили строгите Богородични пости. Наблизо се издига
стара могила, а по-нататък ь въ полето—още една; на западния край, при село
Клисура имало, казватъ, и трета. Въ първата странична долина на южните поли
на Знеполе се вижда с. Бусинци, центъръ на особена грънчарска индустрия, която
израоотва зелено глечосани сждове, по форма и орнаментика съвършенно старинни;
имамъ отъ тамошните работници неколко вази съ корместо тело и тесно гърло,
около което сж нарисувани фигури на коне и птици, както и фигурата на единъ
куфъ конникъ, който напомня предисторическите изделия или старите „аяиатапПга“.
. . . Като оставихме шосето, тръгнахме на десно полека по единъ връхъ за въ с.
1уроковци (10 ч. и 15 м.), чиито разпръснати кжщи стоятъ между ясени край широко,
сухо корито, съ свлечени обли камъни изпълнено. Отъ тукъ възлизахме на северъ,
по червени и бели голежи, по които растеха само млечки (ещогЬше), чакъ до во-
дораздела между Знеполе и Ломнишка река (11 ч.и20 м.; около 1275 м.), гдето по
поляните се появи вече тинтява. Изгледътъ на Знеполе на всека минута ставаше
по-ясенъ; хоризонтътъ съвършенно се изясни, само малки, бели облачета ни па
зеха отъ слънчевите лжчи. Като напредвахме къмъ северозападъ, достигнахме при
полите на сжщинския конусъ, доста стръменъ (11 ч.и45м.; около 1380 м.). Изоли-
раниятъ връхъ се състои, споредъ проф. Тоула, отъ амфиболъ-гнайсъ, между ва-
ровникъ и песъчникъ отъ източната страна, и кристалинни аспиди и филити на за
падъ.. Край поляните растеха низки букови храсталаци, до които цъвтеха лопени,
(зсаЬюзае), очеболци (ро!епШ1ае) и шекерчета (согопШае); отъ задъ пъкъ се вече
Сборникъ Трънски край — 5
33
