Page 36 - trnski_kraj

Руй. По-рано Се минаваше презъ „Цифуния“, ВучидТлскигГ ливади и се сти­
гаше до „Коритата“, които служиха и на зеленоградчани за водопой. Тукъ пжт-
никътъ-туристъ се отбиваше на почивка, да се отпие на студената вода. Сега,
поради капризната гранична линия, това не е възможно, т. е. по тоя пжть не може
да минемъ, за да се качимъ на Руй. Ще сл-Ьземъ долу, къмъ „Орловия кладенецъ“,
новия войнишки постъ и оттамъ сме вече на самия връхъ. Гледката оттукъ, осо­
бено при ясенъ, чистъ отъ мъгли и омара, день, е, наистина, пленителна. Подънасъ
на югъ и югозападъ, се простира „Знеполе“, предъ което се извива Ерма, а отъ
двет-Ь й страни сж наредени гжсто, едно до друго, знеполскигЬ села. На изтокъ
се очертава Витоша, а въ ясенъ день се вижда и София, особено частьта около
гарата. Отсреща, право на югъ, издига високо гордото си чело „Кървави-камъкъ“
и „Равна-шиба“, а по на югоиз-
токъ се извисява „ГолТми-връхъ“,
па се виждать и планинигЬ на
„Краище“ — Милевска, Стрешеръ
и др. На западъ е заела грамадно
пространство „Власина планина“,
въ чиито пазви се поселява трън-
ска Клисура, и отъ дето води на­
чалото си р. Ерма. Тукъ човЪкъ
не може да не изпита свещенъ
възторгъ, и при тая гледка да не
извика, заедно съ поета:
Да, и само челов-Ькътъ, създание
разбито,
Препълнено съ грижи, отъ
страстигЬ надвито,
Часъ миренъ не нахожда възъ тебъ
да хвърли взоръ,
Да вдъхне твойта св-Ьжесть и
тишина, и сладость,
Участие да вземе въ нетленната ти
радость
и въ дивния ти хоръ!

Планинската хижа на трънската ловна
организация „Соколъ“

38