Page 335 - trnski_kraj

Сега Нев-Ьна е самичка. До нея, съвсемъ близу до нея, дж двама левенти юнаци
— студени като зимата...

Невена бЪ неподвижна. После, погледна на изтокъ и тръгна. Стигна гол-Ьмитб
камъни, подъ които хората изглеждаха като мъниста.
ВЪтърътъ развиваше буйната златна свила върху главата, когато, като ангелъ, тя
се понесе надолу ... ГолЪмигЪ камъни нарекоха „Момина скала“.
•X-

Стигнешъ ли Любашъ, той самъ ще те спре съ тайнствения шепотъ, който се носи
отъ вЪковегЬ: „Азъ съмъ Любашъ, азъ съмъ любовь и гробъ, азъ съмъ слънце и
бездна“...

А когато се доближишъ до него и погледнешъ нагоре — предъ тебе ще стои не­
подвижно изправенъ единъ огроменъ стогъ сЬно, страстно впилъ връхъ въ не­
бесата — право нагоре, дори отвесъ да пустнешъ — нЪма да се превие. Това е
Любашъ...

- ч.

Орачъ въ|Знеполе

338