Page 336 - trnski_kraj

Слашовска могила

Легенда

Отъ Дуко Тричковъ, учитель

Когато на гръцко-римския престолъ въ Константинополъ е царувалъ Цезаръ Тео-
досий II, въ 433 год. следъ Христа, единъ отъ тогавашните стратези, на име Сти-
лихонъ, е билъ началникъ на крепостьта Земенъ, която се намирала близо до
село Ярловци. Тази крепость е била малка, съ яки стени, а въ иглите имало ви­
соки кули, отъ кждето сж наблюдавали. Долу, подъ крепостьта, сж били построй­
ките на легиона: казарми, конюшни, кухни, бани, черкви, а малко настрана имало
големъ плацъ за игри и обучение на войниците. Около крепостьта се издигали много
хълмове и тази планинска верига (Орлова чука) била обрасла съ гори и изписана съ
хубави поляни. Много стада сж пъплели по рудините. Стилихонъ отъ младини билъ
близъкъ приятель на Цезара и като човекъ съ здрави разбирания на всеки римски
благородникъ — назначава го до смърть за стратегъ на този край. Той е билъ ви­
наги загриженъ. Мирните овчари отъ тази местности мжчно се принуждавали да
ставатъ войници, а още по-мжчно привиквали да боравятъ съ оржжие. Затова пъкъ
се задължилъ често да изпраща на Цезаръ Теодосий II добитъкъ. Последниятъ го
известява, че ще го изпрати при хуните да уреди съ техъ миренъ договоръ. Отъ
всичко той най-много обича силния и хубавъ конь Буцефалъ, около когото сж били на­
пълно заангажирани трима войника, които сж го мазали съ разни миризливи масла.
Дъщерята на Стилихона, красивата Люциния, често правила бележки на баща си
за големата му загриженость съ думите: ти искашъ невъзможното — въ единъ
животъ два да изживеешъ!
Тя била много нежна. Душата й жадувала за красота и спокойствие. Красивата
природа пораждала въ нея вълшебни желания и гальовни мечти. Войната я ужа­
сявала. Вживявала се често, въ робската неволя. Едничкото й развлечение е било
яздата. По цели часове обикаляла околностьта съ Буцефалъ. Единъ день, както
винаги баща й я гледалъ отъ терасата, изтръпналъ отъ ужасъ, защото Буцефалъ
виделъ конско стадо и лудо се втурналъ къмъ него. Конярите дотичали .и съ мжка
успели да го задържатъ. Дошла до конюшната, както винаги така и сега, Люциния
скочила отъ коня, но дрехите й се закачили за седлото и тя останала почти гола
предъ построените за обедъ войници. Отъ тогава баща й забранилъ да язди, а за
наказание Буцефала били съ дълъгъ камшикъ 6 дена. Тя почнала да слабее. Не
излизала на разходка, а се заловила да чете книгите на Виргилия и речите на
Цицерона. Веднажъ предъ Стилихона се явилъ овчарь Забелецъ да го моли да не
взематъ 15 годишния му синъ за войникъ, нО той се изсмелъ съ гордъ и съкру-
шителенъ смехъ — смеха на Римъ — и по даденъ знакъ отъ него на стражаря, който
стоялъ до овчаря, блъсналъ го съ кракъ и му показалъ пжтя. Това много натж-
жило дъщеря му. Тя обвила, съ нежните си ржце колената на баща си и почнала
да го моли за милость надъ бедния човечецъ. Но напраздно. Гордо я погледналъ
и съ резъкъ тонъ й припомнилъ думите на Брена: „тежко на победените“! и
отишелъ да си почива. Гледаща остарелия си баща, съ мжка мислела: нема ра­
дости въ живота и хората ще си умиратъ тъй бедни отъ щастие, тъй измжчени и
съсипани! Никой не ги чува, никой не ги обича, никой не иска и да знае, че те
обичатъ.
За уреждане на мира съ хуните Стилихонъ изпратилъ къмъ Дунава сина си Маркъ
и неколко дружини. Дълго време не получилъ никакво известие, почналъ да се
плаши дори и отъ лошите си сънища, които никому не разправялъ. Единъ день
неочаквано пламнали множество факли и огньове. Зачули се сигналите на дружи­
ните, които означавали успешно завършена работа. Синъ му съобщилъ, че мирътъ
се уредилъ безъ бой. Съ хуните разменили заложници, които тази нощь ще имъ
бждатъ гости; те ще минатъ оттукъ за Константинополъ. Единиятъ билъ въз-
растниятъ хунски принцъ Руйо, а другиятъ — неговъ чичовъ синъ Слишай — младъ
и своенравенъ човекъ.

339