Page 39 - trnski_kraj

Триасовата система въ България

(Съ огледъ геологията въ Трънско)

Отъ проф. Г. И. Златарски

Въ първата си геологическа скица на балканскит-Ь земи, Ами Буе изказа мнение
че въ ц*ла България не се намиратъ по-стари мезозойски терени отъ креднит-ь!
оаче, 24 год. по-късно, при допълнение на първите си изучавания, същиятъ уста­
нови и съществуването на триасовата система въ България. Варовиците между гр.
рънъ и с. Зелениградъ той причисли къмъ триасовата система.
По-късно, тия изучавания съ продължени отъ Ф. Хохщетеръ и неговия наследникъ
въ Виенската политехника — Францъ Тула, който, още при първите си геологични
проучавания въ България презъ 1875 и 1880 г., съ положителность установи три­
асовата система въ насъ, като я подразделилъ на доленъ и среденъ триасъ.
Следъ тези учени, проф. Зииманъ разделя тази система на 3 части: доленъ или
верфенски катъ, среденъ или ^вирглорийски катъ, и горенъ или неотриасовъ катъ.
Само долната половина отъ най-долния катъ има континенталенъ белегъ, а другите
съ чисто морски образувания. Въ Западна България дол.-триасовите образувания
(червени песъчници, придружени често отъ конглемерати, които на места се из-
менятъ въ червени песъчни глинени шисти) се срещатъ въ околностите на Трънъ •
тЬ опасватъ голема часть отъ Руй планина и почти непрекъснато се спущатъ отъ
I рада къмъ югозападъ, където се скачватъ съ червените песъчници на Голо-бърдо
Радомирско. На с.-з. отъ Трънъ те се явяватъ къмъ Ломница и надолу по доли­
ната на Ерма, а на западъ и югозападъ — къмъ селата Забелъ, Зелениградъ, Бе-
раинци, Изворъ, Костуринци, Мраморъ, Кожинци, Душинци, Ерулъ и пр. Пласто­
ве! в на тия песъчници съ наклонени въ югозападна посока.
Въ Парамунската планина, насочена отъ Трънъ къмъ югоизтокъ, съставътъ на пла­
стовете отъ долния триасъ е еднообразенъ. При кошарите на Мисловщичкия ма-
насгиръ св. Богородица, западно отъ селата Лялинци и Ребро, навсекъде се
вижда същия редъ на пластовете, наклонени кьмъ североизтокъ (върху червените
п 'съчници лежатъ зеленикави пясъчно-глинени шисти, анадъ тЯхъ — тънко наслоени
глинести варовници). Пластове отъ средния триасъ начеватъ отъ Руй планина по-
край граничната линия къмъ югъ и югоизтокъ.

(Изъ „Период, списание", кн. 70, 1906—1907 г.)

Юрската система въ България

(Извадки за геологията на Трънско)

Отъ проф. Г. Н. Златарски

При настъпването на юрския периодъ, почти всички области въ България съ вли-
зали още въ Тракийско-ориенталския масивъ. Юрското море, което започнало да
наводнява, въ началото на този периодъ, нашите земи, като се е вдало въ видъ
на пространенъ заливъ въ споменатия масивъ, оставило е ясни следи въ северната
и западната половини на страната. Първите наслаги, които се намиратъ отъ това
юрско, (леиасъ) море, съ крайбрежни, плитководни, и едва къмъ средата завър­
ша'1'11 преимуществено съ варовици, като наслаги въ тихи и спокойни води. Юр-
скитЬ образувания заематъ не по-малко пространство отъ триасовите въ България
като се откриватъ и въ западните планини. Въ България съ застъпени главните
5 серии отъ юрската система: долна или леиасъ, средна или догеръ и горна или
малма. ^ ’
Горно-юрската серия е придставена въ западните планини
л , , около Трънъ, на югъ
отъ този градъ, и между реките Ерма и Струма, главно отъ песъчливъ и глинено-
мергеленъ фациесъ, а второстепенно — и отъ варовици. Малмскиятъ варовитъ фа-

41