Page 344 - trnski_kraj

да се почне. Ето защо още въ неделя всички мжже и жени били излезли да си
получатъ работа.
— Пакъ добре, че не сме почнали полската работа — разговаряли работниците.
— И гледайте, какъ хубаво ще стане, ще свършимъ работата и после ще вър-
вимъ у дома.
Груйо станалъ рано да обходи работата, радвалъ се и се усмихвалъ до уши, когато
гледалъ че слънцето милвало съ свойгЬ лжчи лицата на работниците, които му
се виждали радостни, жизнеспособни и весели. Планинските усои екнали отъ
ударите на мотиките, говора на хората и къртенето на вековни джби и буки.
Достатъчно било да викне единъ при падането на джбъ или букъ, за да екнатъ
планинските усои. Едно гърло еквало, а после хиляди. Не участвували въ тези
виканици майките съ малките, за да не се плашатъ децата имъ отъ тези човешки
кресъци. Едвамъ намерила удобенъ моментъ една баба се провикнала: „Мари
жени, какво сте се захласнали ? Въ люлка 36 детето плаче силно. Зарадъ него
люлеехъ всичките, но не се усмиряваха“. Това било къмъ средата на месеца.
— Нека умре то, а майка му да работи по-спокойно — казалъ Груйо.
— Е, синко, грешишъ. Азъ съмъ стара и никаква пъкъ се радвамъ на живота,
а то сега се ражда и да го уморишъ не бива. Нали еж ти нуждни работници. То
ще порастне и ще работи. Може би ще бжде полезно за твойта мина, която е
прочута въ толкова градове — казала бабата.

— Не ме интересува какво ще бжде утре. Днесъ да се работи— й отговорилъ той
— Грешишъ, синко. И Богъ ще те накаже. Тоя народъ е излезълъ съ проклятие
Не смее да говори, но вжтрешно те кълне. И получила старата баба единъ ударъ
съ дървото, което се намирало наблизо. Тя се разплакала и пакъ дръпнала
връвьта, за да люлее 70 люлки, които били окачени на 70 буки. Щомъ изчезналъ
отъ погледите имъ Груйо една група майки захвърлили мотиките и ло­
патите и отишли при малките да имъ дадатъ да бозаятъ. Съ сълзи на очи
една майка казала: „Горкото не ще да бозае, че млекото е горещо“. И не й се
искало да се отдели отъ рожбата. А бабата съ немощния си гласъ пакъ подзела :
„Е, Груйо, Груйо, да не прокопсашъ! Дано страданията на тоя народъ, който те
кълне день и нощь, се струпатъ върху тебъ!“ Майката плачейки за милата си
рожба взела мотиката и продължила да копае. При това положение за единъ
месецъ вадата, водниятъ канать билъ готовъ и водата дошла у Трепетликата.
Народътъ се очудвалъ на водата, която била голема и кристално бистра. Груйо се
радвалъ неимоверно много, ала още повече — майка му. Груйо тържествувалъ и
му се струвало, че хвърка по небесата. А народътъ не се радвалъ, защото знаелъ че
има по-усилена работа, която ще бжде противъ интересите му. Доволно вода текла
изъ вадата за измиване на рудата. Особено хубаво се премивала златната руда.
Сега Груйо почналъ още по-страшно и силно да вика: „Руда, руда дайте още“.
Почналъ самичъкъ да слиза въ шахтите и да влиза въ галериите по-често. Гале­
риите били крайно неудобни за влизане. Толкова тесни, че едвамъ можелъ чо-
векъ да се промъква, защото толкова ровели земята, колкото да минаватъ, а кж-
дето имало руда толкова, колкото пространство заемалъ пластътъ съ рудата. По
такива галерии успевали да навлизатъ подъ земята на 50 метра, а въ шахтите
слизали на 2—10 метра. Шахтите сж били не по-малко отъ 500, въ които сли­
зали работниците рисковано, защото често се свличала почвата и ги затрупвала.
Те немали желание да навлизатъ навжтре да се душатъ съ пушека на борината,
но изпълнявали заповедьта. Тогазъ немали лампи, съ каквито си служатъ днесъ
въ мините. Ето защо Груйо ималъ интересъ да запазва боровата гора по Сед-
ларъ и нагоре къмъ Лилякъ. Петь души съ две коли всеки день отивали въ бо­
ровата гора да набавятъ борина за осветление въ галериите. А пъкъ други сж
докарвали борове за подпори въ галерии гдето имало нужда. И отъ тези дървета
има запазени и до днесъ въ останалите галерии. Пжтищата сж били прости пж-
теки, които били направени отъ ходенето на работниците. Източната страна на
Ридъ била кръстосана съ пжтеки, а по Ледине не е имало такива, защото имало
чемширова гора, която пазили много внимателно. Вечерь и следъ обедъ Груйо се
разхождалъ изъ чемшировата гора. Разхождалъ се тамъ, защото денемъ отпо-

347
I