Page 345 - trnski_kraj

чивалъ подъ сенките на високите чемшири, а вечерь билъ ободряванъ отъ
свежия въздухъ. Тази гора се намирала високо, а стеблата, намиращи се по-низко,
били изкоренявани заради руда. Ледине, Седларъ, Ридъ, Трепетликата чакъ до
Мала китка кипЪлъ животъ, навсЪкжде се рабогЬло усилено. НавсЬкжде помена­
тите места били усЬяни съ галерии и шахти. Тукъ въ района на мината навсЬкж.де
се чувствувала властьта на страшния Груя, който билъ намразенъ отъ народа.
До колко Груйо е билъ обичанъ отъ народа свидетелствува следното предание.
Поради скорошните войни имало малко работници, а работа много. Ето защо
Груйо се принудилъ та накаралъ и жени да работятъ. Майки съ малки и те
излезли на работа. На 70 такива майки била назначавана по една бабичка.
Много трудно бавела децата. Те плачели, ала това не смущавало Груя. За по-лесно
бавене на малките майките ги донасяли въ люлки, които завързвали на редъ по
70 така, че бабата да можела една люлка да дърпа, а всичките 70 да люлее.
Принуждавали се майките та изоставяли децата, а всички селяни—полската работа.
Всички озлобени по Груя викали: „Проклетъ да е Груйо!“ Това народно про­
клятие изъ дънъ душата на народа сполетело Груя. Единъ день, когато той оби-
калялъ мината и нагледвалъ работниците паднала пръсть та го затрупала. По
такъвъ начинъ населението се избавило отъ тоя проклетъ човекъ. Друго предание
говори, че некой си Груйо копаелъ злато на Ридъ. Единъ день, когато копаелъ
явилъ му се Богъ и му казалъ три пжти: „Стига Груйо“. А Груйо отговарялъ:
„Още малко, дедо“. И третиятъ пжть като не послушалъ Бога паднала пръсть и
затрупала Груя. Споредъ едното и другото предание Груйо станалъ жертва на
алчностьта си за богатства и неумение да направи скеля въ шахтите и галериите.
Отъ тогазъ вече датира новото име на хълма Ридъ — „Груинъ гробъ“. Днесъ
първото име на хълма е по-млко известно отъ второто. Следъ смъртьта на Груя
и работата въ мината престанала. Това било най-големата радость и най-големото
щастие за населението. Замрелъ животътъ, престанали и провикванията: „Руда, руда
дайте. Работа и нищо повече“. Пещите престанали да гълтатъ руда и да бълватъ
огнена течность. Всичко било заровено въ земята съ течение на времето.

А сега има жалки останки отъ некогашния животъ. Отъ чемшировата гора нема
никакви следи, а отъ боровата днесъ стърчатъ хвойнови дръвчета, които кра-
сятъ Седларъ и съседните му върхове. Хора еж изкоренявали борови дънери.
Известни сж три кладенци и днесъ, но само, че сега нема вода както по-рано.
До Три кладенеца има селска, Бусинска гора, презъ която минава пжть, наричанъ
Вада. И днесъ дърварите казватъ, че сж отивали за дърва по Вада. Отъ пещьта у
Ледине нема останки, а отъ тази у Трепетлика има само сгурия по повръхностьта
на почвата, съ която си играятъ овчари и говедари. Големъ паметникъ сж
следите отъ шахтите и галериите. Съ шахти е осеяно Ледине; целиятъ
Груинъ гробъ, Трепетлика и пр. А на некои места има и други останки.
На Груинъ гробъ на пжтя има останки отъ дървени вжглища. До колко е ра
ботено въ миналото свидетелствуватъ находките намирани въ мина Плакалница.
Намерени сж борови дъски въ шахта у Ледине, открити галерии, намерени
сж кости и чукчета въ галериите на месгностьта Рупе, което носи източната страна
на Груинъ гробъ. Живи свидетели сж имената Рупе и Груинъ гробъ, които сж
дадени следъ Груя.

348