Page 346 - trnski_kraj

Народни приказки изъ Трънско

1. Нащен

1едън търгбвъц си брал стбку, па залежал у шднб село у шднбга беднога сиромй
човека. Послали му на 1едну страну да спй, а човекът със дечйцата си легли па
на другуту страну.

Жената на човекатога била трудна, та си родйла съштуту вечер 1едно мужко дете.
Дошле нареченице да му нарйча^у ташо. Казала 1една: да живеш това дете 80 го-
дин. Другата рекла: тМа трговъц свбто шман’е, што га 1йма, да га изруча това дете.

Тргбвецът юште не бйл заспал, та къко крз сън чул ка решйле това. Све штукло.
Стане трговъцът рано у1утро и си отйде.

Мйну се двшесе-тршесе дъна, отиде па1 при н’й и посакй това дете, штотб се до-
бйло при н’ега, да му га продаду.
Баштата рекъл: зашто че ти това дете, не давам ти га, што ймаш айр од н’ега?
Мак’ата казала: да1 га бре, нема със што и онша да чувамо, сирома смо, да1 га.
Дал йм трговъцът малко паре и онй га далй.
Привели кон’а да си тргне трговъцът, па ка се укачи на н’ега, онй му далй де­
тенцето повМено у пеленице; он га закачи тъга1 за теркше.
Трже си трговъцът, а оно путът га одведе преко 1едну гору; ка стйже до сред
горуту, слезе од кон’а, узе уруке пеленачето и га врл’и низ 1едно врло место —та
да погйне; еле оно се закачи на шдън трн’ак, та се нйшто не уби.
Ка 1едън козар си пасъл козе и чул — дете вйка некуде зад н’ега. Потражйл малко
из горуту и га нашъл.

Вйка дете, он вати шдну козу, та га надои убаво, па си га однесе дома. Чувал га
он, чувал, та му порасте двшесе и две гбдин. Крстил га Ншден. После тйш трговъц
бил жйв и ошъл па1 по тша села да купуш шрци, овнбве, козе.

Отишъл при саШшуту на Нащена. Пазарйл пешешсе (50-60) овце, овнбве 1арци.
Къга ги одл’учували, саюйшта окал на НаЦена: да1 туш овц^, тбга1а овна бпе
Нащене! ’ р

Тъга1е се сетйл трговъцът та га прашал, заштб ока момчето На1ден. Он му казал
дека това дете предй годйне га нашъл у ту1а и туш гбру. Сетйл се трговъцът
дека 1е това дете, котето он врл’йл.
— Че ми га дадеш да ме изпрати. — Не давам га.

Мислйл, мислйл, не1тел му строши атър, па1 га дал да 1йде. Изписа тъга1 тргбвъ-
цът (едно писмо, па га даде на Нащена да га однесе у н’егбв1ът дом. У това
писмо он писал на черку си и жену си да га изтрбве и на писмото ударйл печат
със н’егбв1ът си прстен та да вйде дека ю он пратйл това.
Ка по пут момчето срете шднбга калугерина.
— Добрй среча дедо! — Дал ти господ добро.
— Дека че носиш товй писмо ? — Пратен съм да га носим на тша и тша.
— Кам да га вйдим какво ш. — Заручйли су ми нйкому да га не дйвам.

Врти сучи преклони га калугерин и узе писмото. Прочел га, па ка вишъл дека
пише да га отрбве, он узел та га препра(в)йл — да се ожени това момче за мб1уту
девбк у (убава девбк’ата била, па т момчето убаво).
Отишъл, питал, дека седй тйш и тша трговъц и дал писмото.
Оне га бегендйшу, повалйле се: убаво момче шм пратйл баштйта и напра1йли свадбу,
Минуло се пет дъна, 1ете ти йде трговъцът и они ч’йду да га среча1у — чеоката
мак а во1 и момчето. р

349