Page 343 - trnski_kraj

работа безъ твое позволение. Ще умрешъ отъ гладъ некжде, синко. Ти съ та я мина
вече ще полуд-Ьешъ. Ако стане това, защо ти е всичкото богатство ? На менъ ли
ще го оставишъ ? Азъ съмъ готова да напустна тоя св-Ьтъ, но ти, синко, помисли
за себе си. Съ кого ще живея азъ ? Нали ти ми си надеждата ? Нагледвай си ра­
ботниците, управлявай ги, храни ги добре, ако искашъ да ти работятъ. Видишъ ли,
колко свирепъ си за гЪхъ? Дошелъ и миналъ часа да напустнатъ работа, а те
не смеятъ да оставятъ работата.
— Още ли работятъ? — попиталъ Груйо.
— Не. Напустнаха, но не смеятъ утре да се явятъ предъ тебе.
— Добре, че сж напустнали — казалъ Груйо. Това е била първата му одобрителна
дума за работниците. Колко сж били измжчвани, свидетели били камъните и пръсть-
та. — Азъ намерихъ отъ кжде да доведа вода, но требва работа. Тя е за тукъ.
Но колко работа и колко гора ще се унищожи зарадъ нея ?

Полунощи вече преваляло, когато Груйо си легналъ облеченъ. Никога тъй бързо
не е заспивалъ, никога тъй сладко не е спалъ. Изморенъ отъ пжтуването си до
Три кладенци у Вирове презъ гората и чертане на планове за водата, която щела
да бжде бждещето на мината, Груйо спеше като вакло агне.
Слънцето отдавна било се качило високо надъ Китка, сребристите му лжчи се отра­
зявали въ росната трева. Животътъ въ мината пакъ кипналъ. Надзирателите на
работниците чакали предъ двора на Груя за наредби. Но не смеяли да гълчатъ,
за да не развалятъ спокойствието на господаря си. Не смеяла дори и майка му
да се яви при него, за да го събуди. Кой смеялъ да го събуди ? Кой смеялъ да
му излезе насреща ? Имало повече отъ двадесети души надзиратели, които чакали,
но пазели гробна тишина. Прислугата му готвела закуска, но тъй тихо, че никакъвъ
шумъ не се чувалъ. Най-сетне майка му се решила да влезе и го повикала.
— Груйо, Груйо, синко, хайде стани, чедо! Вънъ чакатъ надзирателите. Закуската
е вече готова. — Нежно и страхливо викала майка му. Но той не чувалъ, билъ
заспалъ сладко. Въздъхналъ и казалъ: „Охъ, майко, защо ме събуди? Какъвъ сънь
сънувахъ!“
— Кажи, синко.
— Намирахъ се на Ридъ. Слънцето позлатяваше съ лжчите си върховете на
всички хълмове. Но околностьта, добиваше по-голема сияйность отъ моята шапка.
Тя светеше, защото беше покрита съ бисери и елмази. Работниците почнаха да
говорятъ дали нема да се стъмни вече. То беше още рано. Духна ветъръ отъ
северъ, дигна ми шапката и тя падна въ една галерия, но толкова дълбоко, щото
не можахъ да я видя вече да свети. Стъмни се и работниците се разотидоха.
Казалъ Груйо и решилъ да става. Майка му напустнала стаята, а той се явилъ и
далъ наредби на надзирателите.

Още сжщия день Груйо взелъ най-добрите си надзиратели и заминалъ за Три
кладенеца. Разгледали водата, пжтя й и решили да я доведатъ чакъ у Трепетлика.
Рещено сторено. Груйо заповедалъ на надзирателите си да търсятъ работници.

Искамъ за единъ месецъ да стане готово, затова въ най-скоро време да намерите
работници; ?следъ петь дни ще почнемъ, имъ казалъ Груйо, и ги изпратилъ
на работа. Надзирателите имали частзо заседание и се натъкнали на следните
въпроси:
1. Водата требва, защото тези две пещи безъ вода не струватъ нищо.
2. Инструменти и средства ще даде господарьтъ.
3. Но отъ кжде ще се намерятъ работници, когато всички мжже отъ околните
села дори и жени еж ангажирани въ работа.
Ето въпросътъ, труденъ за разрешение. И надзирателите изпратили най-добриятъ
и доверенъ на Груйо за делегатъ. Суровиятъ характеръ на Груйо не се спрелъ
предъ нищо.
Майки съ малки, които бозаятъ, изкарали на работа. Требвало рано въ понеделникъ

346