Page 40 - trnski_kraj

циесъ въ Югозападна България, се явява по южните поли на Руй планина, въ Па-
рамунската планина и къмъ Голо-бърдо.

Около Руй малмските пластове почиватъ върху триасови варовити образувания
въ тьменъ, полутъменъ и сиво-пепеливъ цвЪтъ, съдържащи ядки отъ черъ флинтъ
По-високо се забелязватъ и по-светли сиво-пепеливи гжсти варовици, украсени съ
бели калцитни жилки.
Сжщите пластове излизатъ и предъ с. Туроковци, както и при с. Забелъ, кждето
върхо триаса лежатъ, освенъ варовици, още и глиненици и песъчници.
Върхътъ „Гърковъ камъкъ“, който се издига на северозападъ отъ гр. Трънъ е
съставенъ тоже отъ малмски сиво-пепеливи и полутъмни варовици, подъ които 'се
отварятъ нечисти, мергелно-глинени пясъчници. Въ основата на песъчниците из­
лизатъ триасови варовици, а най-долу и триасови пясъчници. Тукъ песъчниците
заедно съ варовиците надъ техъ, които изглеждатъ да иматъ 40 — 50 метра, требва
да се причислятъ тоже къмъ горна юра.
Горна юра, съставена отъ песъчници и конгломератни такива, може да се види на
изтокъ отъ Трънъ, а въ долината на
, , Р- Ерма, особенно къмъ сев.-западъ, излиза
целиятъ комплексъ на песъчните пластове съ техните прислойки. Въ първата
мЬстность, т. е. на изтокъ отъ Трънъ, отъ двете страни на шосето, надъ триасо-
вите варовици се показватъ доста варовити песъчници, съ тънки и дебели пла­
стове, съ пЬсъчни, мергелни и глинени, светло и тъмно-пепеливи, прислойки. Върху
песъчните плочи лъщят ъ бели слюдени люспици, както и петна отъ карбонизи­
рани растителни остатъци. и
На северозападъ отъ Трънъ, заедно съ песъчниците, се намиратъ варовици, въ
тъмни банки; тия варовици излизатъ по целото протежение на Големи връхъ отъ
северозападъ къмъ югоизтокъ, като преминаватъ и Ломничката река.
Западно отъ гр. Трънъ, около с. Милославци, личатъ малмски нечисти песъчници
а между техъ глинени шисти. Източно и западно отъ това село, тия песъчници
сж изменени отъ трахитни ерупции, които сж си отворили пжть презъ горноюр-
ските ооразувания, вероятно презъ терциерната епоха.
Варовиците, които се издигатъ надъ песъчниците, около с. Насалевци и къмъ
Рани-лугъ, сжщо сж видоизменени отъ трахитни жилки.
Въ по-големъ размеръ развити горно-юрски песъчници се виждагь между реките
Ерма и Струма, къмъ с. Горна-Мелна, Лева-река, Пенкьовската река, отъ кждето
преминаватъ презъ река Струма къмъ Конявската планина. На северъ отъ с. Пен-
кьовци, по стръмнините и височините се издигатъ тъмни, отчасти променени ва­
ровици, а подъ техъ се виждатъ глинено-песъчни
пластове, съ бела слюда. Сжщо
и на югъ отъ Пенкьовци, върху песъчниците лежать сиво-пепеливи варовици, пре-
плетени съ калциеви жилчици (карбонатъ). Въ некои оть техъ има и корали.
(Изъ „унив. годишникъ“, кн. 3 — 4, 1906 — 1907 г.)

Петрографски изучавания

въ Западна България

Отъ проф. д-ръ Георги Бончевъ

Западна България, въ много свои отдели, е посещавана и геологично изучавана отъ
чужденци като АмиБуе (1836 г.), А. Виквеснелъ (1836, 1847), Хохщетеръ (1869),
Фр. Тула (1875—1881), а сжщо и отъ наши сили, като Г. Н. Златарски, д-ръ Л.
Ванковъ, д-ръ Ст. Бончевъ. Въ техните геологични трудове се съдържатъ и пе­
трографски материали, но повечето съ огледъ на геологичната имъ потреба. НФкои
отъ моите обиколки съвпадатъ отчасти съ некои отъ техните, но нФма да бжде
излишно да ги опиша и азъ, едно, че се описватъ отъ ново лице, при самостойни
наблюдения и друго, че те ще се разглеждатъ отъ друго лице.

42