Page 477 - trnski_kraj
P. 477
И чудото стана: крепостьта издъхна
въ страшната прегръдка на славния шопъ.
И слънце изгрея и зефиръ полъхна,
свободата светна надъ брата ни робъ,
следъ борбата славна по Добруджа равна.
Тутракански подвигъ, гр&й презъ вйковегЬ
като символъ в^ченъ на нашата мощь!
Св^тилникъ бжди ни ти въвъ умоветЬ,
и не давай нивга да обгърне нощь
душитФ смутени, въ трауръ потопени.
Бжди фаръ за тЪзи, що следъ насъ ще бродятъ
по Добруджа златна — Балчикъ до Серетъ.
Съ победи и слава като я обходятъ,
да смажатъ главата на влашкия гнетъ
въ нашта татковина — скжпа прародина.
1
1 !'лу*
.!
ш %
1ШС11 ЯЯЯЯ
Шт. №л
Моментъ [отъ панихидата, която^'д-во „Руй“
урежда ежегодно за упокоение душитЪ на
загина/ит-Ь за Родината
480
