Page 518 - trnski_kraj

родоначалникъ на Пегричеви, роденъ въ с. Берайнци около 1752 година. Баща му
Станко I усннъ, единъ доста заможенъ и събуденъ за времето си човекъ, за да осигури
добро бждеще на сина си, го дава да изучи абаджийския занаятъ, а къмъ 18 годишната
му възрасти, го настанява за послушникъ въ Билинския манастиръ край гр. БрТзникъ,
гдето любознателниятъ младежъ научава старославянското четмо и писмо.
Следъ две годишно престояване въ манастира Тричко се завръща въ с. Берайнци и от­
варя у своя домъ абаджийска работилница. Благодарение връзките на баща му и добрата
работа, въ кжсо време той се прочува като опитенъ майсторъ шивачъ. Това благопо-
лучие, обаче, не задоволява завладения отъ други идеали майсторъ. Той остава
своите калфи да го заместватъ въ работата, а лично се заема съ
уреждането на домашно килийно училище по подобие на манастир-
ското, което отваря презъ 1778 година.

Две години по-късно 1780 година, въ Трънъ се открива и друго такова училище
оть трънчанина попъ Николл Тошкинъ, нареченъ Стари за разлика отъ даскала свеще-
никъ Никола Тошкинъ отъ по-късно време.
Училището въ Берайнци е било посещавано отъ млади и възрастни, не се е правилъ
никакъвъ подборъ по възрасти. Преподавани сж старославянските черковни предмети:
кръсте помози, азбуке, свече, псалтиръ и наустница, но освенъ техъ даскалъ Тричко
преподавалъ и българска история, сведения за която е черпилъ отъ народни предания и
песни. Опознаването на даскала къмъ края на живота си съ Радивоя Изворски още по­
вече повдига значението на неговото училище. Радивоя усърдно подпомагалъ даскала съ
своите широки познания за света и историята, придобити отъ странствуването му по
тталия и Гърция, гдето изучилъ да чете и пише италианския и гръцкия езици. Този чо-
векъ съ изключителни природни дарби умре въ цариградските зандани, като водачъ на
Знеполското въстание.
Възпитаниците на даскалъ Тричко и на попъ Никола Тошкинъ Стари въ продължение на не
колко десетилетия все повече и повече разширявали кржга на народното образование и
границите на техната просветна дейность се разпрострели по всичките предели на
Нишкия пашалъкъ: Зчеполе, Пиротско, Царибродско, Нишко, Лесковско и Вранско.
Домашното частно килийно училище на Гричко Станковъ продължило съществуванието
си до освобождението на България, ръководено и следъ смъртьта на основателя му отъ
неговия синъ попъ Иванъ, отъ неговите внуци и отъ други възпитаници на училището.
На 1826 година Тричко умира въ с. Берайнци, а точната дата за смъртьта на попъ Ни-
кола за сега не е известна.
Хвърляйки остъръ погледъ презъ мъглата на миналото и преценявайки правилно вър-
вежа на
възраждането на Трънския край презъ последния вТкъ на турското владичество,
требва да се отбележи, че делото на просветителите Тричко Станковъ Гусинъ и на попъЧ
Никола Тошкинъ Стари, на тези забравени народни труженици, е отъ изключително значение.
Старобългарската славянска писменость, съхранявана ревниво презъ всичкото време на
османското иго въ тъмните килии на трънските манастири, бе изнесена вънъ отъ техъ
къмъ края на XVIII и презъ целия XIX векъ и разсадена всредъ народа отъ помена­
тите първи трънски просветители и техните възпитаници. Тези килии беха единствените
местни трънски извори, изъ които струите на училищното възраждане залеха най-
напредь Трънската котловина: Знеполе, Краище, Дерекула и после останалите селища
на Нишкия санджакъ. Просветното дело въ Трънско, следователно, не е
последица на външенъ потикъ или влияние, а е едно чисто местно
явление. Както училищата въ София и Кратово поддържаха будния духъ на българите
още огъ XVI векъ, та дори до освобождението на България, подготовлявайки свещеници,
църковни служители, преписвани и книжовници, като Матвей Граматикъ и Константинъ
Костенечки, така трънските манастири даваха духовници и покриваха местната нужда отъ
такива. Едвамъ къмъ края на XVIII векъ същите започнаха да вербуватъ и учители,
които имаха смелостьта да носятъ факеаа на просветата всредъ една отчайваща дей­
ствителности. Кърджалийския тероръ и бушуващата тогава холера.
Просветната деятелности на двете частни дома пи а килийни училища въ Трънско по
време е по-стара оть гази на Паисиевиге ученици. Още преди Паисиевото
проникване оть Атонъ — Котелъ кьмъ Западна България, Знеполските първи училища

Сборникъ Трънски край 66.
521