Page 519 - trnski_kraj

бГха въ действие и тЪ нЪмагь нищо общо съ работата на учениците на Атонския мо-
нахъ, тъй като първите трънски просветители и техните първи възпитаници не сж си
служили съ историята на Паясия или съ съчиненията на неговите първи последователи.
Такива не сж намерени до сега въ архивите на никое училище, черква или частно лице,
нито пъкъ е оставенъ некакъвъ споменъ въ Трънско за подобна книга отъ това най-
ранно духовно просветно време. Рибниятъ букваръ на Берона и „Взаимоучителните таб­
лици“ на Неофита Рилски сж проникнали едвамъ къмъ шестото десетилетие на XIX векъ.
Наистина трънските манастири сж имали известна връзка съ Ипекската патриаршия,
споредъ Д Илковъ и Иречекъ, но тя се е изчерпвала само съ ржкополагане на некои
Знеполски свещеници въ Нишъ — чисто църковна треба, която не е указвала влияние
върху просветното образование на народа.
Възпитаниците на Тричко Станковъ и на попъ Никола Тошкинъ Стари въ откриваните учи­
лища по Трънската котловина постепенно модернизувахз образованието съ знания, чер­
пени изъ църковните манастирски книги, изъ „Българската история“ на Раичъ 1801 го­
дина, донесена отъ дедо Г1ею отъ Дечанския манастиръ изъ некаква българска история,
написана на пергаментъ и съхранявана у свещеника хаджи Нисодимъ Насалевски и
къмъ последните десетилетия на робството изъ разни книги, списания, вестници и учеб­
ници издавани отъ българските будители въ Цариградъ, Пловдивъ, Букурещъ, Белградъ,
Браила, както и изъ Рибния букваръ на Берона.
Къмъ средата на XIX векъ славата на трънските училища се разнесла вече по обла­
стите на Нишкия санджакъ. Пратеници отъ тези места спазарявали и отвеждали съ
себе си знеполски даскали, некои отъ които впоследствие се задомявали и заселвали
тамъ, други се завръщали обратно. Единъ отъ техъ — Коца С. Григоровъ (сжщичтъ-
К. Семерджиевъ отъ статията „Власинскиятъ (Трънскиятъ) революционенъ комитетъ“ ро-
домъ отъ с. Берайнци, възпнтаникъ на попъ Иванъ Петричевъ въ Берайнското училище,
е запалилъ искрата на училищната просвета въ гр. Пиротъ и целото Пиротско окрж-
жие. Подготвените отъ него даскали открили училища въ селата, и тези културни
огнища станали най-здравата опора на българщината презъ турското робство и особено
по време на сръбското заграбване на Пиротъ съ благословията на англо-немския блокъ —
Берлинския договоръ. Другъ трънчанинъ, даскалъ Димитъръ попъ Николовъ, изместилъ
гръцкото просветно влияние въ Нишъ, като чрезъ конкурсъ заелъ местото на гръцкия
учитель. Трънчанинътъ и неговите възпитаници, въ последствие, сж дали разцветъ на
българската училищна просвета въ целата Нишка область съ откриването на много
училиша. Трънски даскали е имало и въ Вранско и въ Лесковско.
Както при църковните и революционните народни движения по Мо
равско, така и при разцвета на училищното дело тамъ, трънчани сж
играли ржководна роля, и никакъ не е преувеличено твърдението, че
Знеполската котловина е била за моравските българи духовното
огнище.
Горните сведения, макаръ и твърде бегли, даватъ представа за големите постижения
на Берайнското и Трънското домашни килийни училища. Имената на техните основа­
тели Тричко Станковъ и попъ Никола Тошкинъ Стари требва да се поставятъ наредъсъ тези
на най-големите народни будители, защото просветното пробуждане на Моравска Бълга­
рия е преди всичко техно дело. Училищната просвета окрили духа на моравския бълга-
ринъ и подготви волята му за оная кървава разплата съ тиранията, която се разрази въ
многобройните въстания и масови четнически борби по Моравия и Знеполско отъ нача­
лото на XIX векъ до освобождението на България.
Левъ Т. Петричевъ

Гиго Пгъевъ

Като достоенъ наследникъ, следъ кончината на Пея Степановъ, на сцената въ Знеполе се
явява братовиятъ му синъ Гиго Пеевъ. Знеполци дължатъ искрено почитание къмъ него,
който не по-малко е допринелъ на своя роденъ край, на своето Отечество и Църквата. Той
е ималъ живи връзки съ всичките свещеници изъ Трънско, които благодарение на неговите

522