Page 521 - trnski_kraj

Димо Радивоевъ Петричевъ

Петото дете на съзаклятника отъ Знеполското въстание, Радивоя Петричевъ, е
Димо, роденъ на 20-и декемврий 1841 год. въ с. Берайнци. Баща му, поради про­
дължителни отсжтствия отъ кжщи. не е ималъ време да се занимава много съ
възпитанието и образованието на първия си синъ, а това е вършено повече отъ
майка му Северинка и особено отъ чичо му попъ Иванъ, който го научава да чете
и пише. Къмъ юношеската възрасть предъ любознателния младежъ постепенно се
разкрива истинскиятъ ликъ на баща му — не­
говото бунтовническо минало и настояще, и
т една неопред^лима умраза къмъ турците и
?- това нещо закърмява крехката му душа съ
робството. Домашните внушаватъ на Димо
зш
, 'Шл нищо да не издава на външни лица и на дру­
щмш гари, каквото види и чуе въ кжщи, нито пъкъ
да изнася оржжие и пари отъ дома, каквито
баща му донасялъ при всЪко есенно завръщане
отъ далечни краища. Така. у юношата се за­
твърдява характеръ скритъ. недовЪрчивъ и
мълчаливъ и се калява една упорита воля
които душевни качества оставатъ отличител­
ните му черти до края на живота.
Отъ 16 годишна възрасть, продължавайки
далото на своя дедо и чичо, Петричевъ става
народенъ учитель въ с. Ярловци. Въ продъл­
жение на 30 години той сее просвета и буди
народностното съзнание въ Знеполските села
Ярловци, Клисура, Насалевци, Радово и най-
дълго време въ Трънъ.
Но задъ хрисимия и мълчаливъ образъ на
даскалъ Димо Берайнски се криеше единъ опа-
сенъ съзаклятникъ противъ падишаховата империя. Въ всички черковно про­
светни въпроси и особено въ бунтовническите заговори, той биваше въ пър-
вите редове единъ незаменимъ ратникъ съ своята ученость, сериозность и здравъ
умъ. Гой бе душата на образувания отъ Димитъръ Общи Власински (Трънски)
революционенъ комитетъ; той, заедно съ своите заклети другари, разпростре мре­
жата на това съзаклятие въ Вранско, Лесковско, Нишко и особено по Пиротско,
гдето съселянинът ь му, даскалъ Коце С. Гигровъ, изгради най-яката българска
крепость въ Моравия, а трънчанина Димитъръ п. Николовъ, е изместилъ гръц­
ките учители и техните училища въ Нишъ и Нишко, като е получилъ чрезъ
конкурсъ учителското си место.
Обесването да Левски и Димитъръ Общи 1873 година, както се знае, осуети
готвящето се за сжщата година общо въстание. Следъ изчезването на великия
апостолъ, Димо Р. Петричевъ бе първата жертва въ Трънско на турската хайка
противь големия заговоръ на дякона. Мжченията и заплашванията въ ареста на
Лесковецъ се оказватъ безсилни предъ могжщия духъ и железната воля на
даскала: той не издаде нито едно име на бунтовникъ, нито една комитска тайна.
Този човекъ имаше изключителна жажда къмъ наука и знания. Той получаваше
по тайни пжтища бунтовнически вестници, списания и книги, издавани въ Цари-
градъ, Пловдивъ, Букурещъ, Браила и Белградъ, както и новоизлезлиле учеб­
ници на Паисиевите последователи, и това книжовно богатство, стройно подредено
у неговия големъ умъ, му служеше да опреснява училищното образование съ по-
съвременни знания — общи и чисто отечествени. Разсаждайки у душата на своите
ученици познания исторически за великото българско минало, отъ една страна той
се издига като първостепененъ просветители, и отъ друга — съкровеното му тайно
желание се достига: робътъ гордо изправя главата си съ проясненото съзнание,
че само кървавата борба е единствениятъ начинъ за смазване на унизителното и
тежко робство.

524