Page 522 - trnski_kraj

Кунтовникъ и просвЬтитель,
даскалътъ е неотлъчно на своя опасенъ постъ и
нищо не бЬ въ състояние да покруси този силенъ духъ. Страданието на населе-
нието огъ
турскитЬ побоища, обири и безчинства, жертва на които бЬха и баща
му Радивоя и чичо му попъ Иванъ, го увличаха въ замисли за отмъщения. Убий-
С1вото при с. Бераинци на 1ава-ага, грабителя на знеполски моми за турскитЬ
хареми, 615 подготвено отъ него и изпълнено отъ негови вЬрни съселяни.
По време на освобождението даскалъ Димо взема участие съ берайнската чета на
Марко Клинчевъ въ преследване на башибозуцитЬ изъ Трънско и въ обсадата на
Кюстендилъ отъ
опълченския отредъ на Симо Соколовъ, но скоро се завръща
пакъ въ I рънско, което се пазеше отъ четитЬ на Тако ПЬевъ.
Опиянени отъ свободата, придобита съ кръвьта на братята руси, трънскитЬ патри­
оти — това неразбиваемо ядро отъ даскали, чорбаджии, свещенослужители и по-
издигнати люде отъ града и селата — всячески подпомогаха освободителните
руски воиски особено съ трънскигЬ чети на Тако ПЬевъ и Симо Соколовъ а
освенъ това, бЬха излжчили още къмъ меседъ юлий 1877 г, едно временно бъл­
гарско правителство, което имаше задачата да установи редъ въ цЬлата околия
тъй като въ 1 рънско не бЬха дошли нито руски, нито сръбски войски. И наи­
стина, въпросното правителство, въ което влизаха Гиго ПЬевъ, Анастасъ Басаровъ
Велешки, Наумъ Узуновъ, Аврамъ Станишевъ. Йорданъ Стояновъ, Веселинъ Мин-
чевъ отъ с. Глоговица и даскалъ Тонча Йоцевъ бързо се справи съ всички неу-
редици и животътъ тръгна по обикновения си пжть.
ПогрЬшно е твърдението на историцитЬ, че сърбитЬ влЬзнали или окупирали Трън­
ско на 20-и декемврий 1877 година. Не сърби, а дветЬ чети на ЗнеполскитЪ вое-
води капитанъ Грозданъ Илиевъ Джорджинъ Насалевски и капитанъ Симо Соко­
ловъ отъ 1 рознатовци нахлуватъ въ Трънско около горната дата, а дошлата малка
сръбска войскова часть веднага избЬгала, подплашена отъ слухове за движение
на турска войска къмъ БрЬзникъ.
ЦЬли 7 месеци въ Грънъ не идва нито руска, нито сръбска войска, но презъ този
периодъ на междуцарствие временното правителство поддържа чрезъ разумни мЬ-
роприятия образцовъ редъ. Едвамъ къмъ м. февруарий 1878 г. трънската котло­
вина завзематъ сръбски войски. Населението посрещнало радушно сърбитЬ което
смЬтало за свои освободители. Скоро, обаче, то останало поразено отъ тЬхнитЬ
намЬрения да присъединятъ и Трънско къмъ Сърбия. Знеполската интелигенция
онази, която водЬше съ удивителенъ идеализъмъ и твърдость черковнитЬ про-
свЬтнитЬ и бунтовническитЬ борби въ турско време, бързо стегна наново'редо-
ветЬ си и отпочна онази паметна к

Борба за България противъ присъединяване къмъ Сърбия на цЪла По-
моравия и западнитЪ български крайнини (споредъ днешнитЪ граници)
заедно съ Трънско. г '
Този ^безкръвенъ двубой е една златна българска страница
и наи-голЬмото постижение на трънскитЬ патриоти защото
борбата — водена отъ трънчани отъ името на ПоморавскитЬ
и на ЗападнокрайнитЬ българи — завърши благополучно
макаръи съ непъленъ успЬхъ: трънчани спечелиха за България
Царибродско, Драгоманъ, Батановци, БрЬзникъ и Трънъ.
Ще имаме случая въ обстойно описание, съ всички писмени и устни свидетел­
ства, да дадемъ пълна картина на въпросната борба. Тукъ само ще отбележимъ,
че както при миналитЬ народни борби, така и сега — Димо
Петричевъ бЬ единъ отъ най-деятелнитЬ и решителни борци.
1ака, единъ по единъ, много отъ народнитЬ водачи минаваха презъ
ареста, но за добра честь на трънчани, нито единъ отъ тЬхъ не се поддаде. Не
само не се поддадоха, но подъ носа на сърбитЬ, нуждата ги застави, безъ заседа­
ния и протоколи да образуватъ таенъ комитеть, който пое
здраво българската
кауза въ свои ржце и кОТТо' разпро'СтрЬ'мрежата си чакъ до последната планин-
ска колиба. По такъвъ начинъ това движение стана напълно общонародно.

525