Page 520 - trnski_kraj

грижи сж получили свещенически санъ. Той отъ все
сърдце се е отдалъ на работа за преуспяването на
Църквата. Но най-важната черта отъ неговия животъ е
необикновената деятелность по църковния въпросъ. По
тоя общо-народенъ въпросъ, Гиго ПЯевъ е билъ въ
сношение съ видни стари ратници, съ които е сподЯлялъ
мнения и гледища. Затова съ право той може да се
причисли, като равнодостоенъ на първитЯ ратници по
църковното движение въ Знеполе. Гиго ПЯевъ е дока-
залъ своята преданость къмъ църковния въпросъ, осо­
бено по време освещаването на Вуканската църква „Св.
Георги“ отъ Пиротския Владика, гръкъ, на име Софро­
ний. Това било презъ 1862 г. Ето на кратко и самия
конфликтъ. Владиката предложилъ на енорийскитЯ све­
щеници богослужението по освещението да се извърши
на гръцки езикъ. Обаче свещеницитЯ: Григорий Магеровъ,
Станко Барински, Илия Велиинъ, Георги Янгепковъ Яр- -
ловски, Радованъ Бусински, Михаилъ Вукански и др. се
възпротивили на владишкото желание. Не искали да
влЯзнатъ въ съслужение съ Сфрония. Той се разгнЯ-
вилъ и анатемосалъ българщината, като си позволилъ
та ударилъ плЯсница на свещеникъ Григори Магеровъ,
а и той го ударилъ съ дърво. Тука се намЯсили хри-
стиянитЯ, които страшно се възмутили отъ владишката
постжпка. Стоенето му въ Вуканъ било вече невъзмож­
но и той се качилъ на коня си и заедно съ свещеникъ
Иванъ отъ Баринци заминалъ за Трънъ, гдето се е
оплакалъ на турската власть. Въ това време Гиго ПЯевъ
се намиралъ въ града. Оскърбената му българска душа
страшно възнегодувала. Когато му съобщилъ Димо Петри-
чевъ отъ с. Берайнци за всичко, станало въ Вуканъ,
той пратилъ хаберъ по свещеникъ Станко Барински,
да каже на владиката Софроний да напусне въ 24 часа гр. Трънъ, иначе съ колове ще
бжде изгоненъ. . . Вследствие заканата на Гиго ПЯевъ, на владиката Софроний не оставало
нищо друго, освенъ да напусне Трънъ, както го съветвала и турската власть. Придруженъ
отъ малката си свита, митрополитъ Софроний се отправилъ по течението на р. Ерма и презъ
Суково отишелъ въ престолния си градъ Пиротъ.
Гиго ПЯевъ е взималъ живо участие по всички народни работи и всЯкога е билъ на чело
като човЯкъ уменъ и почтенъ знеполски първене^ъ. . . Яла колкото той обичалъ своя роденъ
край и работейки съ жаръ за свободата му, толкова често той е билъ преследванъ отъ тур-
цитЯ. . . Така напр., когато Митхадъ паша въ Нишъ правилъ нЯкакви разследвания изъ Трънско,
злобни хора, — шпиони и турски подлизци, като напр. Байкичъ отъ Мисловщица и Ми­
хаилъ Кьочринъ отъ Насалевци, наклеветили Гига ПЯевъ и неговитЯ съподвижници: Ярхи-
мандритъ Мисаилъ ЦвЯтковъ Байкушевъ, свещ. Григория Магеровъ, Веселинъ Минчевъ отъ
с. Глоговица, Хаджи свещеникъ Никодима отъ Насалевци и др. . . .
Пашата заповЯдалъ да докаратъ трънскитЯ комити въ Нишъ. Пашовата дума била моментално
изпълнена. Всички, вързани въ желЯзни окови, начело съ Гига ПЯевъ, били закарани въ
Нишъ Едвамъ пристигнали съ тежкитЯ окови, народнитЯ ратници били хвърлени въ Нишкото
кале, като ги лишили отъ всЯкаква свЯтлина. Едвамъ издържали тоя занданъ. Само грамадното
богатство, което е ималъ Гиго ПЯевъ, е можало да спаси него и дружината му отъ смърть.
Това е станало презъ 1862 г. И отъ тогава стариятъ поборникъ дЯдо Гиго се сношавалъ съ
виднитЯ наши стари владици и духовни лица въ София, Враня, Нишъ и Пиротъ. Презъ цЯлия
си животъ той е билъ образецъ на добъръ домакинъ и съ благородна душа Знеполецъ.
Гиго ПЯевъ е роденъ около 1812 г. а умрЯлъ презъ 1902 г. Неговата смърть потопила въ
печаль Знеполско — Трънскотр население, знаейки, че изгубва единъ доблестенъ човЯкъ, който
даде живота си за народното дЯло. Ето защо, погребението му било грандиозно и всена­
родно. Това е на кратко животътъ и дейностьта на Гиго ПЯевъ въ полза на народъ и вЯра.

523