Page 526 - trnski_kraj
P. 526
билъ критиченъ. Нашиятъ родолюбецъ е ималъ достатъчно смФлость и нравственъ куражъ
да заяви на краля, че тЬ идатъ въ помощь на Русия, а знегюлци (чиликъ момци) са
чисти българи, че въ Нишъ и Пиротъ има български владици, че тй сж се учили на бъл
гарски и че сж българи. Ржкавицата е била хвърлена и борбата започва. Възползувани
отъ обстоятелството, че театъра на военнитТ действия е далечъ — ПлЪвенъ— сърбитЪ
окупирали Трънъ заедно съ околността му, Царибродъ, Сливница, Бр-Ьзникъ, чакъ до Бата
новци при Перникъ. Начело на борбата застава Тако ПЪевъ, подпомогнатъ отъ цялото насе-
ение, обаче, поради окупацията, се вижда принуденъ да емигрира въ София и енергично зара
ботва предъ князъ Дондуковъ-Корсаковъ да остане Трънско подъ България. За сжщата цель
той е билъ пълномощникъ и на пиротчани и се е мжчилъ да организира българигЪ и въ Враня
и ЛГсковецъ. Въ това свое патриотично дЪло — Т. ГП.евъ намира безпределна подкрепа, на-
сърдчение, упжтване отъ бележития пръвъ български историкъ професоръ Маринъ Дриновъ,
тогава вицегубернаторъ на Соф. окржгъ и отъ Софийския владика Мелетия. Той, за да
осигури свободата и присъединението на Трънско, отива три пжти въ Санъ-Стефано, въ
главната руска квартира, и се явява предъ великия князъ — Николай Николаевичъ — да
му поднесе адреса отъ грънското население, че то желаела остане въ границите на Бъл
гария и моли руския императоръ да каже своята мощна дума въ полза на тая молба на
насепението отъ Трънския окржгъ, сжщо така се явява и предъ графъ Игнатиевъ въ Ца-
риградъ. Многобройни телеграми отправя Тако Пеевъ до Берлинския конгресъ, които да
доха основание на графъ Шувалова, енергично да се застжпи за българската кауза на
трънчани, като следъ нБколко критични заседания, можа едвамъ въ XV заседание да се
реши Трънско и Трънскиятъ окржгъ да остане въ границите на България, като това
решение се компенсира и изживе съ историческия трагизъмъ — да се пожертвува, подъ
натиска на графъ Андраши (Австрия) Пиротъ, за да се спечели Трънско за България.
Въ това дело на Т. Пеевъ, докато е билъ въ София, сж му сътрудничили, като куриери
и помощници — Ив. Г рънчаровъ, Петъръ Милтеновъ, попъ Тодовъ Ковачевъ, Григория
Кокинъ, Иорданъ Стояновъ, Аврамъ Станишевъ, Иванчо Байкушевъ и др., повечето огь
които впоследствие сж емигрирали въ София и другаде. А отъ Брезникъ сж емигрирали
Кота Кафеджийски и попъ Георги Забуновъ, най-близки другари на Тако Пеевъ.
Целото това дело покойниятъ е изнесълъ на свои средства, на свои разноски и турналъ
на карта 200 год. богатство на старата Пеева фамилия и затуй, когато проф. Маринъ Дри
новъ му е говорилъ, че за честите му пжтувания до Санъ-Стефано и Цариградъ ще му
требватъ средства — Т. Пеевъ отговарялъ — „че той ималъ бащино имане, което ще
пожертвува за България“. И затуй професоръ Дриновъ пише за него, „че той е безко-
ристенъ, че на свои средства е изнесълъ борбата и го причислява къмъ най-личните по
борници отъ епохата на нашето освобождение*).
Възрадванъ отъ присъединяването на Трънско къмъ България, Т. Пеевъ се връща въ
Трънъ презъ м. май 1879 год. и князъ Дондуковъ-Корсаковъ нарежда въ честь на него
да го придружава отъ София до родния му градъ, ескадронъ руски кавалеристи-казаци.
Целиятъ градъ и околното население съ китки и радость посрещатъ своя родолюбецъ.
Следъ освобождението Т. Пеевъ се предава на обществена дейность — билъ 16 години
членъ и председатели на окр. постоянна комисия, билъ е избиранъ за народенъ предста-
витель въ III и IV Велико Нар. събрание, такъвъ въ VII, VIII и 1Х-то Обикновено На
родно събрание.
Две писма на Тако ПЪевъ до населемиего:
Господа трънчани и приятели
„Като ви поздравлявамъ приятелски понеже ви ниша за тукашните работи конгресътъ
(Берлинския) се вече отворилъ сгюредъ вестниците на перви юния и така пишатъ защо
до 15-и тоя месецъ сичко ще се види. Вчера ходихме при Пиротския руски началникъ
сосъ Пиротчанците заедно и той ни каже защо не само Русия не дава Трънъ и Пиротъ
и Враня но и Европа не дава тия места на нашите приятели С. (сърбите). Вчера че
тохме единъ чехски вестникъ декато описват ъ доста много на Трънъ и Пиротъ злоупо-
!) За да се види, какъ Тако ПЪевъ е подържалъ духа на населението срещу усилията на
сърбите, които сж били окупирали края съ войска, по-нататъкъ даваме две отъ писмата на
Тако до населението.
529
