Page 524 - trnski_kraj

възлага уреждането на училищното д-Ьло въ двете околии — Знеполската и Ви-
сочката. Димо е първиятъ училищенъ инспекторъ въ тези околии. Изборътъ пада
именно върху него, понеже на времето даскалъ Димо бе най-грамотния и най-
сведущия човекъ по просветното дело въ трънския край.

Но времето на революционните и църковни борби, водени съ безподо-
бенъ идеализъмъ, самопожертвувание, единение, единомислие и другарство отъ
трънските ратници на възражденето, постепенно си отлиташе, за да го замести
политическото партизанство, взело вече образа на две ясно очертани групировки:
консервативната и либералната партии. Партизанскиятъ бесъ въ скоро време заби
отровното си жило дълбоко у нравствената народна целина и въздействието не
закъсне: довчерашнтте другари роби станаха безогледни ожесточени противници.
Даскалъ Димо, като възсторженъ русофилъ, остана въ редовете на консервато­
рите, водени отъ Тако Пеевъ. Неколкократно каненъ да го избератъ за народенъ
представитель, отказваше тази честь; прекалено скроменъ бе този човекъ, а освенъ
това сжщиятъ се носеше съ ненавистъ къмъ политическата вакханалия, която
сметаше за едно големо народно зло.

Следъ поставяне образователното дело на подобающа висота въ трънското окржжие»
Димо Петричевъ, следъ освобождението, е назначенъ за началникъ-касиерь на
основаната още отъ Митхадъ паша Трънска земледелческа каса. Въ продъл­
жение на 6 години той издигна това банково дело на завидна висота: касата бе
станала единствениятъ кредитенъ институтъ за целия Знеполски край. После Димо
основава и клонъ отъ Трънската каса въ Брезникъ. Стамболовъ, обаче, съ законъ,
който гласйше, че никой не може да бжде касиеръ на земледелческа каса по­
вече отъ 6 години, го уволнява, а следъ убийството на сжщия, той бе назначенъ
управитель на митницата Дъсчани Кладенецъ, на която служба остана 7 години, до
пенсионирането му.

Цели 40 години този издигнати човекъ е въ служба предана и опасна на на-
рода, цели 40 години живота му е върволица отъ страдания и народополезни
дела за осжгцествяване освободителните идеали на България.

Трънчани зави дете лствяваха своята почить къмъ този големъ ратникъ отъ въз­
раждането.
На портрета му, който се съхранява въ Трънската гимназия, е написано следното
посвещение; „Димо Р. Петричевъ, роденъ въ с. Берайнци — Трънско на 20. XII.
1841 година, починали на 23 юлий 1926 година. Прегърнали кръста на народен ь
учитель презъ турското ни робство, бродили е неуморно въ продължение на три
десетилетия^да сее просвета и буди национално съзнгние въ нашия край. Въ
града ни той и Георги Неделевъ, родомъ отъ Копривщица, за пръвъ пжть даватъ
светски характери на училището; пръвъ пжть нареждатъ празднуването на Св.
Св. Кирилъ и Методий. Въ 1879 година, съ предписание на Софийския губернатори
подъ № 4541 отъ 21 юлий с. г., бива назначенъ членъ въ Окржжния училищенъ
съвети, като му се възлага нареждането учебното дело въ Знеполска и Восичка
околии. Билъ е скроменъ труженикъ съ Тако Пеевъ въ националните ни борби
презъ турското робство и противи сръбските аспирации за нашия край при осво­
бождението ни“.

Тако Пгьевъ

Тако П'Ьевъ е роденъ презъ 1838 г. въ хубавото и красиво Знеполско село Ярловци.
Баща му е билъ заможния Гиго ПТевъ, а майка — Иглика Пеева, по баша Лагаторова.
Неговото кръстно име е било библейското Исакъ, обаче, отпосле, поради семейни причини,
билъ нареченъ Тако. Единиятъ му дедо е билъ попъ Ангелко, който за времето си е билъ

527