Page 525 - trnski_kraj

лоста интелигентенъ, образованъ и грамотенъ; при него д1>до
Тако е получилъ своето първоначално образование. Другиягь
му дедо Пея, като търговецъ е пжтувалъ изъ целия полу-
островъ, гюсещавалъ е Цариградъ, Солунъ, Дечански мана­
стири, Света Гора, Нишъ и др. мГста и, бидейки въ допиръ
съ тия културни центрове, е желаелъ да изпрати своя внукъ
да се учи въ Цариградъ — Робертъ-колежъ, обача баща му,
дедо 1'иго, по лесно обясними съображения, като едничекъ
синъ, не се съгласилъ, а го оставилъ тукъ, за да свърши
„Медресето“ — тогавашното турско училище.

Юношеските си години нрекаралъ въ търговски занятия, при
баща си. Тукъ той, по природа даровитъ и интелигентенъ,
се предава на работа за своето самообразование, като чрезъ
българските владици — Партений Нишавски и Евстатий Пе-
лагоийски въ Пиротъ получава като абонатъ снопове отъ
български печатни произведения отъ Цариградъ, а именно
— списанията и изданията: „Книжици“, „Читалище“, „Гайда“, в. „Изтокъ“ и др.
книги и ржкониси, които той предава на народния учитель Димо Петричевъ и М. На-
селевски, за да минатъ отъ ржка на ржка между свещениците и по-будните знеполци.
Настолната му книга е била Българската история 1801 год. отъ Раичъ, която дедо му
Пея донесълъ отъ Дечанския манастиръ въ 1830 год.
Следъ решението на екзарх, въпросъ и изгонването на гръцките владици, както що е
случая съ Пиротския владика Софрони, който билъ изгоненъ отъ дЬдо Гиго и дедо
Таио, защого при освещението на Вуканската черква той анатемосалъ българите, се пре­
дава на просветно-училищна работа. Поради търговските си работи посещавалъ често София,
гдето се запозналъ съ софийските по-събудени учители начело съ Ковачевъ — отпосле
заточеникъ въ Диаръ-Бекиръ. Още не слезълъ отъ коня, той тича при учителите да
научи нещо ново за народното дело. По това време той е изискалъ отъ соф. главенъ
учитель да му препоржча некой младъ човекъ да го заведе въ Трънъ, за да уреди и
тукъ училищното дело, както то е наредено въ София. За такъвъ учитель му билъ
препоржчанъ младиятъ панагюрецъ — Георги Неделевъ, когото той довежда въ града
на свои средства. Тукъ Неделевъ е заменилъ старата килийна система съ Ланкастеро-
вата метода, като е основалъ и уредилъ вечерни курсове, въ които сж разширили позна­
нията си мнозина трънчани.
Наскоро следъ това се започва революционното движение въ България и Софийскиятъ
революционенъ комитетъ, начело съ главния учитель Ковачевъ, се доверява на Т. Пеевъ,
да образува и въ Трънско такъвъ комитетъ, за да бждатъ готови за априлското въ­
стание. За тая цель Левски е дохождалъ въ Трънъ само за една нощь, а Димитъръ Ши-
шковъ на нТколко пжти при Т. Пеевъ, такъвъ комитетъ е билъ образуванъ отъ дедо
Тако съ учителя Г. Неделевъ. Гюро К. Байкушевъ, Димо Петричевъ, Григория Кокинъ и др.
Заседанията му сж ставали въ манастира „Св. Арахангелъ“. За това му участие по април­
ското въстание той е награденъ съ възпоменателенъ медалъ.
Когато се започна Руско-турската освободителна война и когатор вследствие отпора на
Османъ паша при Плевенъ, военните действия сж били затегнати — сждбага на Трънъ и
трънско и целия западенъ край е била въ не швестность. Поради преходното положение,
тукъ се явяватъ башибозуци и плячкаджии. Като противовесъ на техъ, дедо Тако взема
инициативата за формирането на нТколко контра чети противъ башибозушките. Начело на
първата чета застава самиятъ той, като се насочва къмь Враня, втората — подъ води-
телството на капитани Симо Соколовъ, свършилъ военното у-ще въ Белградъ, отива къмъ
Гърделица, между Враня— ЛГсковецъ, третата —подъ началството на Ив. Грънчаровъ —
къмъ Ккктендилъ и четвъртата, подъ командата на Гиго Мисловщички и Кола Станоевъ
къмъ Секирните и Радомиръ. Тия чети запазватъ Трънско отъ башибозушки налитания
и плячкосване, Следъ това трънските първенци решаватъ и изпрашатъ Григория п. Ва-
силевъ и Ив. Грънчаровъ въ Нишъ да помолятъ сръбския генералъ Бели Марковичъ и
полковникъ Хорватовичъ да изпрати редовна войска на помощь, като християнска съюзна
войска на Русия. За тия заслуги на Тако- Пеевъ и другарите му те сж били наградени
съ орденъ за храбрость и били повикани въ Нишъ, за да ги получатъ. При явяването имъ
предъ краль Милана — последниятъ ги приветствувалъ като „стари сърби“. Моментътъ е

528