Page 528 - trnski_kraj

гари, както и що сте, и че желаете съ българското княжество да останете. Не бойте сй.
Гореказаните човеци па топъ идатъ, пакт. се не боитъ, а вие защо се боите? У име на
велика Русия никой нищо нема да ви направи.

Викнете отъ села отъ Радово, Костуринчане, Бусинци вече кои знаете пакъ свободно
като чуете комисията да е искочила съберете се сто или повече и отидете съ весело
сърдце. Но немамъ известие какво се върши тамо отъ неделя насамъ. Пазете се немой
подписи вече да давате макаръ и да ви затварятъ; ако затварятъ тогава по-добре защо
ще има съ що да се отговарамо. Ако има нещо новини нарочно пратете човекъ тука
(при мене). Като се надеемъ, че писмото мн ще намери огзивъ оставамъ вашъ братъ.
1878 септември 28 София Тако Г. Г1 ее въ“
Още приживе на Тако ПЪевъ учителите и учениците на 'Грънската гимназия по случай
50-годишнината отъ Екзархията, въ присжтствието и на всички органи на властите, кмета
на града и на чело на духовенството, сж поднесли художествено изработенъ следния адресъ:
1 осподину Тако Г. Пееву въ гр. Трънъ
Уважаеми господине,
Днесъ, когато цЬлиятъ български народъ празднува петдесетгодишния юбилей на бъл­
гарската Екзархия и си спомня съ възторгъ и благодарность за тия, които изнесоха на
своите плещи черковната борба и му дариха национална черква и национална просвета,
ние, учителите и учениците отъ непълната смесена гимназия на гр. Трънъ сме честити
да видимъ въ Вашето лице живъ ратникъ отъ оная славна епоха и единъ отъ тези, които
дадоха пръвъ тласъкъ на учебното дело въ нашия край. Беззаветната служба предъ
отечествения олтаръ на всички борци отъ преди 1877 год. създаде за българския на­
родъ условия да се развива той, крепне и преуспява по пжтя на културата. Благода­
рение на тези борци делото на просветата измина въ сравнително малко време, труд-
ниятъ пжть отъ килийното училище до българския университетъ.

Вие не пожалихте ни трудъ, ни срЬдства затова народно дело. Вие въ 1870 год. повикахте
въ Трънъ първия учитель, който смени до тогавашното килийно обучение съ по-новото
взаимноучително. Но заслугите Ви презъ 1878—79 год. за нашия край сж неоценими.
Вие вложихте всичкото си усърдие, всичките си сили и успехте да спасите Трънско отъ
игото на сърбитЬ.. Тези Ви заслуги Ви даватъ едно видно и почетно место между бор
ците за свободата, независимостьта и напредъка на българския народъ.
Учителите и учениците отъ гимназията на гр. Трънъ, представители днесъ на светото
дело на народната просвета, се считатъ щастливи да поднесатъ Вамъ, пръвъ ратникъ
въ околията за училище и народна независимость и жнвъ примеръ за беззаветна служба
народу, своите искренни възхищения и благодарности за светлия Ви подвигъ.
гр. Трънъ, 14 мартъ 1920 год. Директоръ: (под.) А. Л. Цоневъ.

Попъ Иванъ Петричевъ

Вториятъ синъ на Тричко Станковъ Гусинъ (основатель на първото знеполско домашно
килийно частно училище въ с. Берайнци) Иванъ е роденъ около 1817 г. въ с. Берайнци.
Както своя баща, Иванъ завършилъ образованието си въ Билинския манастиръ за попъ.
Той, обаче, не става свещеникъ следъ завръщането си отъ манастира, но се отдава на
учителствуване. Билъ е учитель въ селата Берайнци, Клисура, Радово, Ярловци, Наса-
левци, Врабча, Кална и Цървена Ябука. Въ продължение на 15 години младиятъ учитель
съ забележително усърдие продължава просветното дело на баща си изъ Знеполския
край, за което хората сж го много уважавали, а селата се надпреварвали да го привле-
чатъ за учитель. Освенъ тогавашните предмети по изучаване на азбуката, писането и
четенето: кръсте помози азбука, свече, псалтиръ и наустница, ласкалътъ преподавалъ и
българска история, сведения за която черпилъ отъ народните предания и песни, отъ
останалите бележки отъ баща му и просветения водачъ на знеполското въстание

911