Page 529 - trnski_kraj

Радивоя Изворски. Но особено ценни знания даскалъ Иванъ
черпилъ изъ никаква стара
история написана на пергаментъ и съхранявана въ свещеникъ Хаджи Никодимъ Наса-
левски, въ която е имало сведения за първото и второто български царства. Отъ
кжде е преписана тази история, кой я е преписалъ и кога, какъ била попаднала въ на-
салевския свещеникъ, по това нищо не се знае. Намирането на тази история, ако още
сжществува, отъ която въ последствие се е ползувалъ и синътъ на Радивоя Петричевъ
даскалъ Димо, представя гол-Ьмъ интересъ. Известно е само, че тя не е Паисиевата
история Дали това е нЪкакъвъ преписъ отъ „Българската история“ отъ Раичъ 1801 г.
която дЬдо Г1Ъю билъ донесълъ отъ Деченския манастиръ или друга некоя книга, не е
изяснено.
Въ душите на своите ученици даскалъ Иванъ посЪялъ и семето на умраза къмъ тур-
ското владичество и блянове за политическото освобождение на България. За под­
хранване на това отрицание срещу робството, учительтъ надълго разказвалъ ужасите на
турското управление и мжките, които сж търпели неговия братъ и двамата му другари
въ Цариградския затворъ осждени като водачи на Знеполското въстание, 1830 год.
Турската власть, узнавайки много нелепи работи за младия даскалъ, на нТколко пжти
предупреждава него и братъ му да не бунтуватъ раята, но не посмела да пристжпи къмъ
арестъ или брутални мерки, поради гол-Ьмото влияние на Радивоя Петричевъ и предъ
страха отъ буйния нравъ на сжщия. При все това, даскалътъ живТялъ всрТдъ една
атмосфера на опастности, което станало причина да се запопи, та по този начинъ да
упази отъ подозрения и преследвания себе си и семейството си, състоящо се отъ жена
и дете.
Попъ Иванъ е билъ свещеникъ въ града Трънъ и с. Ярловци. Неговата буйна природа
го увлича, макаръ и като свещеникъ, въ обществени работи и въ близко сътрудни­
чество съ по-събудени люде изъ ЗнеполскигЬ села по въпроси, свързани съ бунтовни­
ческото, училищното и черковно дело. Дълбоко въ бунтарската му душа тл-Ьяла непре­
одолима ненавистъ къмъ турците и техните своеволия надъ мирното население, за което
често влизалъ въ пререкания съ т-Ъхъ.
Отъ умраза къмъ турците, той не свързвалъ никакви приятелски връзки съ тЪхъ, както
това правели нЪкои знеполски и трънски чорбаджии, по необходимость, за уреждане цър­
ковни и училищни работи, нито пъкъ непокорниятъ попъ билъ способенъ поне да лицемери съ
турските първенци. Това още повече изострило отношенията му съ последните. Презъ про-
лВтьта на 1861 година попъ Иванъ билъ по черковни работи въ с. Насалевци. По сж-
щото време турцитВ събирали беглика и други данъци въ селото. БеднитВ хора не
могли да се издължатъ, за което царскитВ представители ги хокали, псували, заплаш­
вали, биели и затваряли въ свински кочини и зимници, както мжжетВ, така и женитВ.
Попъ Иванъ, не можейки да понесе това, наругава съ тежки думи предъ селянигВ оско-
тенитВ султански представители и ги анатемосва. Това прелВло чашата на турското тър­
пение. НВколко заптиета му нанесли тежъкъ побой вънъ отъ с. Насалевци, отъ който по­
бой народниятъ защитникъ дълго време боледувалъ и съвсемъ онВмВлъ.
Негоденъ вече за свещеническия
санъ, той напусналъ службата си отруденъ, ненуженъ
и самотенъ, ходейки като привидение по знеполскитВ черкви, унесенъ въ размисъль и ре-
лигиозенъ екстазъ; вкаменелото му лице се съживявало само когато правилъ съ широки
махове кръстния знакъ. Но дълбоката му вВра въ Бога направила чудото. Поканенъ отъ
попъ Тодоръ Ковачевъ на единъ разпяти петъкъ да носи плащеницата на Христовото
разпятие въ черквата на с, Радово, попъ Иванъ, преизпълненъ отъ задоволство за
направената му честь, понася свещеното платно. Въ този тържественъ обрядъ негови-
ятъ покрусенъ духъ билъ разтърсенъ отъ върховната сила на Небесния Творецъ: про-
сълзенъ, той проговорилъ следъ 8-годишно онемяване: „Господи, Ти не изостави Своя
рабъ! Богомолците изтълкували чудото като Божие знамение.
Но това не било за дълго. Единъ день, свещеникътъ се завърналъ въ кжщи отъ с. Яр­
ловци, гдето билъ на черква, съ помжтено съзнание и следъ два дни, на 1873 год.,
умира при големи мжки. Тежкиятъ побой довършилъ и този народенъ труженикъ.
И попъ Иванъ Петричевъ, както и по-големия му братъ Радивоя, отдаденъ на просве-
тителни и бунтовнически работи, преминава единъ животъ, преизпълненъ съ страдания,
опастности и преследвания. И той, като брата си, умира пребитъ отъ турците, безъ да
види осжществени идеалите, заради които пожертвува живота си.

532