Page 530 - trnski_kraj
P. 530
Атанасъ попъ Ивановъ Петричевъ
Единсгвенъ синъ на попъ Иванъ Петричевъ, роденъ презъ 1865 година въ с. Берайнци.
Както всички мжже отъ рода Петричевъ и той, още като дете, се научава да чете и
пише у дома отъ своя просвЪтенъ баща. Следъ освобождението ни отъ турците, на 18
годишна възрасть, Атанасъ се посвещава на просветното дело най-напредъ въ с. Ра-
дово, гдето учителствува няколко години. Тогава не се е правило подборъ по възрасть
на учениците, но сж се записвали и възрастни вече юноши въ първоначалните училища,
както и деца; толкова жаждата за образование била обхванала градската и селска мла-
дежь. Огъ Радово той се премества въ гр. Трънъ, гдето учителствува непрекжснато до
пенсионирането си. Като учитель, познатъ е билъ повече подъ името Атанасъ Берайн-
ски. Много поколения трънски граждани сж били негови ученици. Продължавайки про
светното дело по традиция на своя родъ, Атанасъ попъ Ивановъ Петричевъ макаръ и
съ буенъ нравъ, както чичо си Радивоя, посвещава целтя си животъ за издигане про
светното дело въ Трънъ на по-голема висота, споредъ изискванията на новото време.
Този скроменъ народенъ просветители умира на 7 априлъ 1915 година въ гр. Трънъ.
*
X- *
Даскалъ Тонча Йоцевъ
Ето единъ големъ човЕкъ — трънчанинъ, голТмъ както по заслугите си къмъ роденъ
край, вь качеството си на учитель и деятель изобщо въ просветното ни дело, така и съ
големите си дарования на черковенъ певецъ и художникъ-краснописецъ.
р , , . ,
С\0<ЛА1,/ ГКТТМ (УГ1Ц1 СИН'!. I ^'1
• и К <7Му1Г(. ■■ /II О.Н , Т. М 1.П1
оДгн *1Я П1ЧЛТДГЛ СМИЯ (II ИЛЧНХ| «$>
п*паддаиг*и ЛЬтгрн 11.чшги‘ Пярнвйа
11СМНН01 тцът. ия /11101, гоя»
->уопюкишУ;' Сфтнкч. •, плчип.агтг.|(м'и. • I
>у1Лишм Л п кк «МО ?, Слп 11 /1 ' И,П- 0ОК
о I Л/1Л кгг гя,7. И ИК1КА нляп Сощун трЧл:^'
Т(10Ш|(П_ Тлляч. д - •: !
а ^ юкч^в «У {и < Г1М101 н 43Л10ЛКИ01 Т1гпI соцлюси ПШИ И
6 0 (41,1,4 ^{ГГ II ч«огщ оуидди о поггсишг
’ ’
н Т0Г11) ГЛГО( IIГО КО 10*101X11 Т[(0{н йТ(,И!1Ш »
1</ГГ н и лп.
V /ту >\( ъ /*> ^ П/1ЛН ПНЛ^Т |<т Л11ЛЛПИЛЛТ ВЛЛГШЛП.
**/>ч!МЛ| Ьо ОД^1&К11Е шл«л
по1хи1гашс»ми| лодки
"МТОЛ.Т п мдтппдп, И,^3„„д„, „„пд^лш 0,
7 оуг
а {
л'* ятрлпти Оуглммл («И
ДОГГОМЛКИЛ.^ ПЛй;|,
""•|>г1 кг 11ГЯ1*
ЛГ1 -П(1Т0;^ ^ /иЦшлли. *,спл\
•X
П^|1|1Т'0/,\ЦЦ1^Ц'Т'У • МОЛИ ЦГМ/МТ П0Ч1ГГПМцП1
ЧТнУю Г1 д ЛТЕ Х’1. Т К010'?' * ■ ’ ^ | 5 ^ ф. ч
, Олякй И мин! "Пто^о^.нчпп.
и»1,г «,КО СЛТ0Д/Г1 ||Л.^ I * |',у/. П
/ да/-<?!
/ 7 С~с 4 01.010 1ЛГ01Л0К1 ИНД 11.1 1(1 .^111 '«*' 11
.»' I' * Г. ЛГ01 Л0К1 1 П П л 0,1,7. 4^1 I /» » ПОП’0 1ЛК14
< п /♦/ ;|
|»01А.1МЛ (III л./пп
"чи|и/Г1 ,
/* ОЧ'0 О С,4Г. /) Ц,( I / /1)1-
Първа страница Втора страница
оть молитвеника на даскалъ Тонча Йоцевъ
Споредъ изучваниятл на нашия ученъ съгражданинъ г-нъ Йосифъ Коларовъ, далечниятъ
произходъ на рода на Даскалъ Тонча се криелъ нейде въ Албания или около гр. Сараево.
Фамилното му име въ Трънъ е Велиини, а той е роденъ въ кжщата имъЩри местно^тьта
Ралча на Плоча, около 1837 — 1838 год. Кжде се е училъ, не се знае точно, но се
твърди (пакъ споредъ изучванията на г. Йос. Коларовъ) да е билъ ученикъ на Коце
Самоковеца Самъ той е учителствувалъ въ нТколко села: Зелен и град ъ, Мра
мор ъ, Кожинци ( ело, което въ ония години е представлявало важенъ духовенъ
български центъръ, родното село на Нишкия митрополитъ Григорий Болгаринъ, за-
гиналъ поради нишкото възстание (1841 год.), Филиповци, Врабча, Мисловщица, Клисура
533
