Page 531 - trnski_kraj

и най-сетне и въ гр. Трънъ. Билъ е съ особено голяма известность като църковенъ
п^вецъ и точенъ познавачъ на църковните служби. Ревностьта си въ тая область ни е
документирана отъ ненадминати по художествено, съвършенство преписъ — молитвеникъ
извършенъ отъ самия него презъ 1862 год. мжчно е да говори чов-Ькъ, —какъвто е
иишещиятъ тия редове самъ безъ художническа култура — за художествените качества
на тоя трудъ. Достатъчно е да кажа, че човЪкъ се смайва предъ него — отъ красивите
форми на буквата, точни измерения и съвършенство въ изпълнение. Тукъ даденото
факсимиле отъ страници говори достатъчно за това.
Мри него сж отивали на групи за „поправка“ (допълване образованието си) и лица отъ
Трънско, Брезнишко, Царибродско и Радомирско, които сж се учили другаде.

Следъ освобождението ни отъ турското иго Цаскалъ Тонча по достойнство става пред­
седателя на учил. н-во, а по-късно заема службата държавенъ контрольоръ при Земе­
делската каса (Банка) въ гр. Трънъ — изборна длъжность.
Билъ е човекъ не само съ завидно образование за онова време — между другото
вллад Ьелъ е до съвършенство говоримия и писменъ турски езикъ, знаелъ и гръцкото писмо.
Немалко богатата му библиотека е унищожена въ връзка злокачествените партийни
борби по време на пълномощията.
Билъ е сжщо тъй и съ завидно богатство, което, обаче, изгубва поради големата си до-
брота и споменатите борби, а пъкъ това става причина да се отчае значително и
следъ това изгубва и общителностьта си така свойствена и нему. Семейството му из­
пада въ крайна мизерия и само благодарение на високите духовни заложби, децата му
все пакъ сполучватъ да се изправятъ на крака и да се издигнати на заслужено место
въ обществото: синъ му Петъръ днесъ е началникъ на влоговото отделение при Цен­
тралното управление на Б. Н. Б.
Братъ му Танча жаденъ за приключения, не е могълъ да се примири съ положението
си въ Трънъ и се изгубва изъ далечни земи. А най-големиятъ му синъ Тодоръ съ из­
вънредно големи умствени способности почина следъ завършване съ отличие въ Лозана
и Женева и специализания по гинекология и акушерство.

Даскалъ Тонча почина 1899 год. Е в. Стефановъ

Свещеникъ Тодоръ Танчевъ Ковачевъ

Роденъ около 1842 г. въ с. Радово. Произхожда отъ големия радовски родъ Ковачеви —
Генини. Баща му, ковачътъ Танча, често пжтувалъ до Самоковъ за железо и това му
д)ло възможность да добие единъ по-широкъ погледъ върху живота, та когато снаха
му Божана обърнала вниманието върху способностите на юношата Тодоръ, бащата се съ-
гласилъ и изпратилъ сина си въ с. Ярловци, гдето завършилъ училището за свещеникъ.
Такъвъ, обаче, той не станалъ веднага, но се отдалъ на търговия съ конопци (вжжета),
които закупувалъ отъ ЛТсковецъ и разпродавалъ по Едрене и Филибе (Одринъ и Плов-
дивъ), отъ гдето пъкъ донасялъ други стоки.
Младиятъ търговецъ следъ неколко години изоставилъ търговията и бива ржкополо-
женъ отъ тогавашния софийски владика Мелетий за свещеникъ, нещо, което напълно
задоволило жаждата му да служи на Бога и да просвещава народа. Още презъ първите
години на духовната служба въ селата Изворъ и Радово, попъ Тодоръ изпъква съ своя
ораторски даръ отъ черковния амвонъ, гдето, въ религиозните си проповеди вмъквали и
исторически сведения за великото българско минало. Като търговецъ, обхождайки Плов­
дивско и Одринско, тези пробудени вече български средища отъ религиозния и про-
светно-бунтовнишкия подемъ, той разширилъ своя светогледъ, и познанството му съ
некои отъ първите водачи на тези народни движения тамъ и въ Трънско го направили
да узрее напълно за освободителната идея, чийто проповедникъ остана до нейното въз-
тържествуване.
Отъ с. Изворъ попъ Тодоръ отива свещеникъ въ с. Кожинци, по това време той станалъ
и единъ отъ най-доверените членове на Власинския (Трънския) революционенъ комитетъ,
образувани отъ другаря на Левски — Димитъръ Общи.

534