Page 533 - trnski_kraj

за война за независимость и било отворено подготвител­
но военно училище за свършилите Великата школа. На-
шиятъ буенъ Симо постжпва въ това училище. А кога-
то херц говинскитЪ старейшини - пратеници, попъ Зимс-
ничъ и Пелагичъ, пристигнали въ БЪлградъ въ връзка
съ подготовката на херцеговинското въстание, Симо и
Цеко воевода били повикани отъ гЬхъ (воеводата Па-
найотъ Хитовъ билъ въ оня моментъ въ Румъния) и
разговаряли по въпроса за обявяване общо въстание и
въ България. Пребиваващите тамъ още Ильо Воевода,
Калчо Пасковъ и Тошо Лесковчанеца, заедно съ Симо
и Цеко се залавятъ за работа, като дедо Панайотъ води
преговори съ комитетите въ Румъния за задружно дей­
ствие. Презъ пролетьта на 1876 год. дохожда за цельта
Георги Живковъ отъ Румъния и на Симо било възло­
жено да записва въ Сърбия българи доброволци. Тая
работа той извършилъ успешно особено измежду съо­
течествениците изъ селата около изворите на р. Ерма,
изъ Босилеградско, Власинско и др.

Симо Соколовъ съ другарите си и преди това е об-
сжждалъ въпроса за въстание, но въпросътъ за сред­
ствата ги е спиралъ. За средства е билъ изпратенъ Симо
при бащата на Пера Карагеоргиевичъ, бившъ сръбски
князъ въ Унгария — чифликъ Бенъ секъ, съ обещанието Пера да бжде приетъ (избранъ)
за князъ на България следъ освобождението й. Но се върналъ съ празни ржце.
Презъ пролетьта на 1876 год, следъ обявяване войната между Сърбия и Турция, мла­
дежите българи въ Сърбия и Румъния почнаха да сформируватъ българските добровол­
чески чети подъ воеводството на П. Хитовъ, Ф. Тотю, Ильо Хр. Македонски, Тод. Вел-
ковъ, Симо Сокоювъ, Лазаръ Костовъ и лр. Симо билъ най-младиятъ измежду воеводите
и най-буйно действувалъ съ четата си — „все отборъ юнаци“—на „Ка дж -Б оа зъ“, Ба­
бина Глава, Раковица, с. Шугринъ (Берковския балканъ), Чипровци, Зелени
връхъ, Треси Баба, Алексинецъ ипр.
Следъ обявяване Освободителната — Руско-турска война, Соколовъ желаелъ да постжпи
въ Българското опълчение, но главната руска квартира го изпраща въ Сърбия да следи
и донася известия за турската армия, която трудна мисия той умело изпълнилъ. На 5 де-
кемврий 1877 год. той билъ поставенъ, съ телеграма отъ князъ Церетелевъ и руския
консулъ въ Белградъ П е р с и я н и, подъ командата на полковникъ Хорватовичъ. Съ
храбрата си чета Симо билъ изпратенъ въ България за преследване турските войски, до­
стига до с. Врабча и Трънъ, а отъ тамъ съ увеличенъ съставъ на четата си разбива го-
лемъ гурски отрецъ на Власина и следъ това се отправя къмъ Кюстендилъ. Изъ пжтя
четата му нараства още повече и заедно съ дедо Ильовата чета превзели града. Следъ
това презъ Деве-Баиръ той продължилъ въстаническата дейность въ Криво-Пала-
нечко и Кумановско.
Следъ освобождението Симо се установилъ — не задълго — въ гр. Трънъ, като адвокатъ
(издадено му надлежно свидетелство отъ 1880 год.). Билъ е народенъ представитель на
Трънския окржгъ въ I обикн. нар. събрание — отъ 1880 год. Въ архивата му има доку­
менти, че му се разрешава (отъ Вжтр. министерство) да издава в. „Съзнание“ — отъ
1883 год. Следъ напускане гр. Трънъ, Симо се установява на постоянно местожителство
въ София и се предава на строително предприемачество — обстоятелство, което го издига
още повече въ очите на всички. Тоя големъ, истински патриотъ, не позволи да падне
върху него и най-слаба сенка огь кариеризъмъ и користь съ заемане държавна служба!
А такава той можеше твърде лесно да вземе при широката си популярность и връзките
си съ най-високите среди на общественици и държавници. И имаше всичките качества
за много и твърде високи подобни длъжности.
Въ качеството си на строитель предприемачъ той се е сжщо така отличилъ: построилъ е
мостъ по шосето София — Царибродъ, Царибродската и Г.-Ореховската гари и пр. Но
той не забогате, та требваше на старини да му се отпусне народна пенсия.
Е в. Стефанови

536