Page 532 - trnski_kraj

отзивчивъ къмъ народните беди, той влизалъ често
въ разправии съ турските чифликчии въ с. Ко-
жинци, които мжчили, биели до смърть за плячка
и обирали населението. При една свада съ тЪхъ,
последните стреляли върху свещеника, но куршу-
мътъ се хлъзналъ подъ кожата на главата и той
останалъ живъ. Сжщиятъ, обаче, не имъ оста-
налъ длъженъ. По време на освобождението, бя­
гайки къмъ Кюстендилъ, чифликчиитЬ били на­
стигнати и избити при с. Горочевци оть малката
чета на чело съ свещеника.
Сръбската окупация на Трънско 1878—79 г. бе
поставила на нови изпитания родолюбците, и не­
доумението, въ началото на сръбското нашествие,
бързо отстжпи местото си на една твърда борба,
следъ като се разбраха стремежите имъ за заграб-
ване и на Знеполската котловина. При тая борба
попъ Тодоръ е изпълнявалъ твърде опасната
и отговорна работа куриеръ между тайниятъ
трънски комитетъ и Тако Пеевъ въ София,
промъквайки се презъ стражата около Трънско и отнасяйки на Пеева подъ хастаря на
калимявката си и подъ подковите на своя конь изложенията на Трънско противъ сър­
бите, покрити съ подписите на населението. Наклеветенъ, сърбите арестували свещеника
на Коледа 1878 г., после го пуснали съ оскубана брада. Въпреки това, той пакъ ку-
риерствувалъ до София. Неговите сълзи предъ владиката Мелетий за новите беди на
трънския край, намирали отзвукъ въ душата на престарелия пастиръ, който подпома-
галъ всячески трънската борба и утешавалъ свещеника, че Богъ немало да позволи ново
заробване на родния му кжтъ. Трогателно е стихотворението на попъ Тодора отъ това
време, намиращо се сега въ архива на Тако ПТевъ,
Следъ освобождението, попъ Т. Ковачевъ е свещеничествувалъ въ софийските села Хе-
раково, Белица, Пролеша, Гурмазово и Кумарица, гдето по неговъ починъ се съградилъ
новъ храмъ. Последните си години е изкаралъ като свещеникъ при Софийските гробища.
Починалъ на 1 септемврий 1913 год. въ собствената си кжща на ул. Странжа — София.

Неговиятъ покоенъ синъ, лесничеятъ Милошъ, завършилъ лесовъдство въ Чехия, е заса-
дилъ боровата гора въ с. Радово, гдето е и гтогребанъ.
Попъ Тодоръ Танчевъ Ковачевъ е билъ единъ измежду скромните, но много деятелни
местни ратници отъ предиосвободителното време и неговото име требва да бжде запом­
нено отъ поколенията.

Симо Соколовъ
поборникъ-воевода

Единъ човекъ, който наистина и напълно заслужено стои въ редицата на първенците ни
не само въ родния ни край, но сжщо така и въ оная на борците за освобождението ни
отъ турско. Между съвременниците си отъ нашия край е известени съ името капитанъ
Симо, заради качеството му офицеръ въ 3 тия баталионъ на майоръ Чиляевъ, назова-
ванъ е често пжти отъ дружината си офицеръ Симо — и следъ освободителната война.
Родени е презъ априлъ 1848 година въ с. Грознаговци, въ полите на гордия и могжщъ
Вьртопъ. Съ проявена любознателность заминава още дете въ Сърбия — за работа, като
дюлгеринь. Тамъ получилъ първоначално и гимназиално, образование, следъ което постж-
пилъ въ Белградската Велика школа и я завършилъ съ успехъ вь 1875 год. Въпреки желани­
ето си да се върне въ родното сн место и да стане учнтель, не можалъ да направи това поради
явната опасности отъ турската власть, за своя животи. Въ това време сърбите се готвили

535