Page 547 - trnski_kraj

„Тя попадна подъ заклопъ Габсбурговъ,
Подъ килитъ Султановъ ключъ.
Подъ джендемъ-ташъ Протестанско — папски,
Подъ синджири Англо-Пруско — Швабски,
Подъ закупенъ чифугски, тръгъ Маджарски“.
Цвятко Радковъ е съ неподкупна съвКсть и високо гражданско и национално съз­
нание. Той злъчно бичува и лихварите. й свещениците, и сждиите и дори върхов­
ния вождъ на народа. Макаръ и аристократиченъ по духь, Цветко Радковъ е
истински демокрагъ. За него конституцията е сведена. Той е за свободни^ избори.
Министрите требва „отъ народа да се туратъ и отъ него да се стуратъ“. Наро-
дътъ требва да царува, а „князътъ само да князува“.

Една отъ най-хубавите творби на Цветко Радковъ е: „ Многоуважаеми господа Мини­
стри и депутати“! Политическиять му и общественъ мирогледъ е напълно изразенъ
въ нея. Тя е и неговата политическа платформа. Смела по съдържание, тя е викъ
на една народна душа за повече социална справедливость въ обществото. Въпреки
социалната подкладка въ творчеството му, Цветко Радковъ е, преди всичко, нацио-
налистъ. На политическите си противници, които сж искали да го очернятъ предъ
народа, той казва:

„Кой ме сърбиаъ нарече,
Отъ умътъ е той далече;
Трънско нЪма шопи, сърби,
Салъ за сопи има върби“.
Националистътъ, обаче, Цветко Радковъ не е шовинистъ. Той е съ широка сла­
вянска душа. Споредъ него борбите между сърби и българи сж престжпни, по­
неже сж два братски народи:
„Българинъ и сърбинъ два сж брата,
Едни имъ сж само нуждни врата,
Единъ съгревъ на едно огнище,
единъ огънь, едно пепелише“.

Освенъ на обществено-политически мотиви, Цветко Радковъ е писалъ и на други.
Въ песеньта „Гостенину“ той възпева красотата на Знеполе:
„Знеполъ е местото
Българския край,
Где го естеството
Прави земенъ рай“.

Въ една друга песень съ нравствено възпитателенъ хвракгерь, слецъ като опла-
ква сждбата на една прелъстена девица отъ сина на едннъ учитель и захвърлена
на улицата, той се провиква:
„О, невинни ви девици,
Чувайте невинностьта,
Ви сте съ нея хубавици,
Тя ви е красивостьта“.
Въ неговото творчество е намерила отзукъ и борбата противъ турците за свобо­
дата на Македония.

Цветко Радковъ е написалъ и неколко епитафии. Въ една той казва:
„Велзевули! Велзевули!
Синове на ада:
Затова ви човекъ хули,
Гони и напада ... “
Това е по-сжщественото, което може да се каже за творчеството на Цветко Рад­
ковъ. Подчертавамъ пакъ, че неговата поезия, по-скоро, е хумористично-сатирична,
отколкото сериозна. Като такава, тя не хможе да бжде художествена, понеже тема­
тиката й е обществено-политическа и злободневна.
Боянъ Знеполски

450