Page 548 - trnski_kraj
P. 548
/• С вещеникъ Кирилъ (Стоянъ) Любичевъ
(Кжсъ биографски очеркъ)
На 4. XII. 1935 г. въ с. Трънска Клисура (сега
подъ Югославия) престана да тупти едно сърдце
преизпълнено съ благородни пориви и горещо
родолюбие. Пресели се въ в^чностьта Дедо попъ
Кирилъ Любичевъ — една отъ големите народ
ностни фигури за западния край на Отечеството
ни, почивайки отъ освободителната епоха, та до
деня на кончината му.
Роденъ въ Клисура презъ 1850 год. отъ бедни,
но рфдко почтени родители, малкиятъ още Стоянъ
(така е било мирското му име), едвамъ на 8 го
дини, е требвало да ходи съ баща си по чужби
на на работа.
Отличаващата се съ широкъ умъ и прозорли-
вость, майка на Стояна — Димана, виждайки но
вото училище въ селото си, насила спира сина
си да не ходи на печалба и го праща на уче
ние, гдето редовно следва три години при Ди-
митрия Разлогалията.
При него и при неговия замЪстникъ учителя Димитрия Филибелията, Стоянъ училъ
още две години, отличавайки се съ пжЬмъ успЪхъ и трудолюбие. Тукъ той нау-
чилъ църковния редъ, добилъ доста общи познания, „свършилъ за даскалъ“, а най-
важното е, че отъ Филебилията е усвоилъ големия патриотизъмъ и устойчивия си
и непоколебимъ характеръ. Твърде често Филибелията е оставялъ Стояна да го
замества и въ църковната служба и въ училигцнит-Ь занятия.
Бждейки 15 годишенъ — още младъ за учитель, Стоянъ отива отново съ баща си
пакъ на работа въ селата по Западна Морава. Правейки кжща на единъ състоя-
теленъ селянинъ въ с. Медвегье, Крушевъчко, Стоянъ влиза въ гЬсна дружба съ
синътъ на стопанина, който билъ ученикъ въ гимназията въ Крушевъцъ.
Господарьтъ, виждайки способностите на Стояна и големата му наклонность къмъ
науката, взема го отъ баща му и го изпраща на свои разноски заедно съ сина си,
да следва гимназията въ Крушевъцъ. Тукъ той учи още две години, завършва
IV класъ на непълната тамъ гимназия и учителския съветъ решава да изпрати него
съ оше двама отличили се въ учението ученици-сърби, да довършатъ гимназията
въ Белградъ на държавни разноски. Стояновиятъ баща виждайки, че синъ му ще
се откжсне отъ него, почти на сила го прибира при себе си да му „помага“.
На 18 години Стоянъ става вече учитель въ село Преслопъ (близко до Стрезими-
ровци), работи тамъ 2 години и съ усърдната си и народополезна дейность, се
прочува въ целата околность.
Големото и богато съ скотовъдството си тогава село Власина, което се е числило
къмъ Трънската кааза, изпраща нарочна делегация въ Преслопъ, която дава на
Стояна тройно по-голЪма заплата и го взима за учитель въ селото си, но той имъ
поставя условие, че требва да изпратятъ човЪкъ въ Филибе или въ Цариградъ, да на
купи отъ новите български буквари, учебници и книжки за народа. Власинци из-
пращатъ първия си човЪкъ Никола Чикинъ въ Пловдивъ и той донася отъ тамъ
два товара книги за училището си.
При непосредственото ржководство на архимандритъ Иосифъ (впоследствие Екзархъ
Иосифъ), даскалъ Стоянъ отваря редица български училища въ околните на Вла
сина села, намира имъ учители и имъ доставя учебници и помагала. За сръбски
училища въ целата Моравска область и мисъль не е имало. Къмъ 1874 год. съ
много пари се е отворило едно сръбско училище въ гр. Вранье, но въ него се
451
