Page 569 - trnski_kraj

всичкия жаръ на младата си душа на горското дело, на което служи повече отъ 15 10-
дини. Презъ това време службата по горите беше изложена на най-страшни партизански
домогвания. Горите се унищожаваха безмилостно. Осганалъ в-Ьренъ на своя дългъ, той
е отбивалъ всички партизански домогвания, поради което е билъ излаганъ на постоянни
партизански гонения, уволнения и премествания. Билъ е уволняванъ и преместванъ 21 пжти.
Последните години на своя животъ Якимъ Тошковъ даде въ служба на родния си край,
като лесничей въ гр. Трънъ. Тука той постави началото на залесяването и разхубавява-
нето на гр. Трънъ. Боровите гори около града сж създадени отъ него. Той предприема
и първите работи по укрепяване поройните места около града, благодарение на което
градътъ е запазенъ отъ опасните пороища, които го застрашаваха постоянно. Работите
по залесяването и укрепяването на пороищата по-късно се разшириха изъ делата Трънска
околия.
Якимъ Тошковъ умре много младъ, 44 годишенъ, на 3. XI. 1921 година, въ родния си
градъ Трънъ.
Въ знакъ на почить и признателность къмъ заслугите му, Трънскиятъ градски общински
съветъ реши и погреба останките на покойника всредъ боровата гора надъ града, въ
местностьта „Кръстъ“.
Нека този гробъ ни напомня за скромния народенъ труженикъ и нека ни зове къмъ
служба на нашия хубавъ Трънски край, на който презъ целия си животъ, Якимъ Тош­
ковъ не е преставалъ да служи.

Кола Станоевъ Клисурски

Роденъ е презъ 1840 г. отъ заможни родители търговци въ с. Трънска Клисура, отъ
гдето се преселилъ около 1870 г. въ Трънъ. Тукъ, съ своето трудолюбие и способности,
въ кжсо време изпъква като отличенъ стопански деятель съ уреждането на нТколко зе­
меделски стопанства, а освенъ това се отдава и на търговия.
Още преди освобождението на България той е създалъ по главните пжтища отъ 1рънь
за Пиротъ и Царибродъ и отъ Трънъ за София — въ селата Врабча, Баба и други, —
големи удобни странноприемници-ханове, обиколени отъ уредени стопанства, голема часть
отъ чиито внушителни за времето си постройки сж запазени и до днесъ.
Кола Станоевъ, както и братята му Златко и Миланъ, сж били едни отъ най-дейните
членове на образувания отъ Димитъръ Общи въ Трънъ Власински (Трънски) революци-
оненъ комитетъ. Благодарение на техъ и още некои клисурчани, заговорътъ на дякона
Левски се разшири и къмъ Власина, Сурдулица, Лесковецъ и Вранско съ привличането въ
съзаклятието на сподвижници отъ тези краища, а самото въстание, осуетено поради
обесваното на Дякона, е било определено да пламне отъ Клисура при Власинското блато
и да се разпростре по другите поменати места.
Презъ годините 1878-79, когато сърбите нахлули въ Трънската котловина, за да я при-
съединятъ къмъ Сърбия, големиятъ родолюбецъ К. Станоевъ е билъ въ първите редове
на борбата срещу подлите сръбски стремежи. Подпомогнатъ пакъ отъ своите братя,
даже и отъ сина на третия си братъ Рангелъ, той е събиралъ подписи отъ
населението върху обстойни изложения до руското командване и до Царь Освободителя,
въ които трънчани и българите отъ Моравско молеха Велика Русия да разгони и осво-
боди българските земи отъ сръбската напасть. Известно е, че пълномощникътъ на по-
страдалото население Тако Пеевъ по тайни пжтища получаваше тези протести въ София
и съ техъ действаше по-нататъкъ за успешното премахване на сръбското грозно на-
трапничество въ нашия край.
Следъ освобождението Кола Станоевъ Клисурски заема съ достойнство местото си из-
между първите люде на Трънския край. Много пжти той бе избиранъ за окржженъ
съветникъ и за народенъ представитель на Трънъ и околията.
Големата народна катастрофа, следъ печалния завършекъ на Балканската война, бързо

572