Page 570 - trnski_kraj

сломи ткломъ и духомъ бившия борецъ за народни свободи и на Ю декемврий 1913 г.
той почина. Жителитк на града и първитк люде на трънскитк села му уредиха истинско
народно погребение.

Петъръ Георевъ Главановски (1855—1923)

Роденъ е презъ 1855 год. въ с. Главановци отъ семейство,
което се е занимавало съ земедклие. Още отъ ранни години
той чувствувалъ влкчение къмъ наука и затова, следъ като
получилъ първоначалното си образование, заминалъ заедно
съ свои съселяни — маданджии — въ гр. Самоковъ, гдето
въ продължение на три години следвалъ въ тамошното учи­
лище. Следъ това учигелствувалъ две години въ родното
си село, като продължавалъ усилено да се самообразова.
Освободителната война го заварва въ родното му село.
Презъ будната тогавашна епоха и последвалитк я години, той присъединява своитк
усилия къмъ усилията на малцината тогавашни трънски просвктени родолюбци, начело
съ Тако Пкевъ, за запазване на Трънъ и Трънско въ предклитк на България. Презъ
1882 83 год. той става секретари на Трънския Окр сждъ. По време на Сръбско-
българската война (1885 год) — той участвува въ нея като милиционеръ въ обра­
зуваното и командвано отъ Т. Петричевъ Трънско опълчение. По-късно се от­
дава на сждийска професия, като за усъвършенствуването си е посещавалъ сж-
дийскитк курсове, уреждани отъ Министерството на правосждието. Своитк знания и
своята опитность той прилага било като сждия, било като адвокатъ, до края на живота
си, като спомага за изграждането на правнитк традиции въ тоя край на млада България.
Неговиятъ животъ е символъ на пълно безкористие, необикновена скромность и забеле­
жителна преданость къмъ родния край и родната държава.

Йосифъ Тодоровъ

Иосифъ Тодоровъ е роденъ на 20. VI. 1864 г.; учител-
ствувалъ е 40 години. Отъ 1. IX. 1885 год. до 1. IX.
1889 год. е билъ учители при Трънското първоначално
училище; отъ 1. IX. 1890 год. до 1. IX. 1893 год.
при Звонското първоначално училище, а отъ 1.1Х.1893
год. до 15. IX. 1925 год. — пакъ при Трънското.
Псследователенъ и упоритъ въ своята професия, той
е билъ обичанъ и уважаванъ до края на живота си
отъ всички. За дългогодишна, честна, предана и до­
бросъвестна служба, той е награденъ отъ Негово Цар­
ско Височество царь Фердинандъ I на 2. VIII. 1897 г.
сь „сребъренъ медалъ за заслуга“, а на 24. V. 1921 г., пзкъ е билъ награденъ отъ Не-
юво Величество Царь Борисъ III съ кавалерския кръстъ на „Ордена за гражданска
заслуга V степень“. Починалъ е на 16. II. 1931 год-

573