Page 91 - trnski_kraj

установяватъ търговски връзки съ Дубровникь, чийто търговци сж се ползували
съ особени привилегии въ обширните земи на тогавашна България. Огъ грамо-
гата „оризно“,-която сж получили гЪ, се вижда, че тКхнитФ привилегии не сж
били неограничени; тФ не сж се освобождавали отъ установените мита. Поради го-
л мото разширение на границите на западъ и югъ, Знеполе сега пада въ центъра
на обширната държава, което е отъ големо значение за неговото икономическо
състояние. И понеже имаме положителни данни за големата роль на главните
пжтища, като този отъ Врачъ за Солунъ, дето работили венециански търговци
и този на дубровнишките такива отъ Дубровникъ — Нови пазаръ — Нишъ —
софия - 11ловдивъ, следва, естественно, да се заключи, че и въпросните пжтища
какъвто е билъ споменатиятъ вече неколко пжти—знеполскиягъ, не сж били безъ
значение. При тия постоянни търговски връзки на България съ Западъ, и Знеполе
не е останало надире. Стопанскиятъ животъ и тукъ е намерилъ възможности да
се прояви въ различни форми. Че действително Знеполе е изпитвало големо ожив­
ление, се уверяваме отъ многото веществени паметници, като: сечива, украшения,
остатъци отъ постройки, които, сигурно, сж били некакви стражници, използувани
после и въ турско време. Такава стражница е имало на могилката при село Мра-
моръ, западно отъ Трънъ, която е охранявала лжтя къмъ Краище. Асеновото кале
при Звонци, което сега е задъ границата, е сжщо доказателство.
България продължила своята търговия съ Дубровникъ дълго време ; по-късно при
Михаилъ Асена, въ 1253., г. сключила договоръ, споредъ който българите могли
да донасятъ отъ Дубровникъ скжпи платове, както и златни и сребърни украше­
ния. Иванъ Асенъ II обуздава произволите на болярите, и свободните селяни
създаватъ известна материална култура, което е дело на местните занаятчии.
Българските хрисовули говорятъ за „технитари* — занаятчии, а въ некои места—
извори ги наричатъ „художници“.*)
Упадъкътъ на България при последните Асеновци (1240—1258 г) и при граждан­
ските воини, безпорно, указало влияние и върху живота на знеполци. Татарските
нашетствия, ако не преко, то поне косвено, сж засегнали трънските покрайнини.
Никеиската империя завладява Скопье, Просекъ и стига до Велбжждъ. А българите
не сж могли "*» използуватъ и съюза си съ Дубровникъ срещу Сърбия понеже
последната Сс помирила съ Дубровникъ. Константинъ Асенъ билъ увлеченъ въ
воина съ маджарите, та изгубилъ Северински Банатъ, а скоро — и Видинъ а
маджарските крале почнали да се наричатъ „гех ВШдипае“ Заобиколена съ непри­
ятели отъ вънъ, България страдала и отъ борба между аристокрацията и двора.
Като прибавимъ къмъ това и разбойнишките нашетствия и опустошения на тата-
рите, ще добиемъ приблизителна представа за състоянието на българите презъ
това време.

Ивайло не успелъ да подобри положението на българския народъ, а при Терте-
ровци (1280 1323 г.), когато България вече не представлявала едно цело, и сждба-
та на Знеполе, колкото и да е
неизвестна, сигурно не е била завидна. Сега татарите,
като скакалци, преминавали отъ едно место на друго, опустошили не само Мизия,
но и 1 ракия и Македония, като заставили българите да се признаятъ за техни
васали, а после да приематъ Чака за свой царь.
Следъ катострофалната за насъ битка при Велбжждъ, 1330 г., при която падналъ
уоитъ Михаилъ Шишмановъ, Знеполе останало въ български ржце, защото сърбите
те задоволили да заематъ само Нишъ, и границата е вървела отъ Железните
врата на Дунава, презъ Мирачъ планина, между Бела-паланка и Нишъ, отивала
отъ Струмския проломъ, между Радомиръ и Кюстендилъ.
Духовната култ/ра на България при Иванъ Александра се развила значително
много, но какво е било нейното отражение въ Знеполе, не може да се каже.
Следъ смъртьта на Иванъ Александра, 1371 година, когато България се рзделя на
Търновска, Видинска и Карнобатска (Приморска) части. Знеполе останало къмъ
Търновското царство; но това не е продължило дълго време, защото турците

*) Д_ръ Ив. Сакжзовъ Обществено и стопанско развитие на България при Асеновци, исто-
рическа библиотека — 1930 г., кн. III.

94