Page 123 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

Към края на 1920 г. в отношенията между Югославия и България

изпъкват няколко въпроса, които се превръщат в непреодолимо препятс­
твие за осъществяване на желания от българска страна приятелски диа­
лог. На първо място са последиците от осъществената през ноември 1920
г. окупация на западните български земи. След първоначално проявена­
та от страна на София активност, изразяваща се в търсене на дипломати­
ческа подкрепа и отправяне на официален протест в Париж срещу неп­
равомерните окупационни действия, постепенно се налага мнението, че
поне за известно време това поведение трябва да се изостави. Проявена­
та от българските дипломати колебливост и отстъпчивост може да се
обясни със сляпото доверие в отправените от Белград официални изяв­
ления. От югославската столица заявяват пред Посланическата конфе­
ренция, че ще бъдат зачетени решенията на международната разграни­
чителна комисия, каквито и да са те. Към това се прибавя и възприетото
от българското правителство предложение на българския посланик в Па­
риж ген. Савов да не се огласява окупацията на Цариброд. Според гене­
рала така София щяла да разклати едва създаденото международно до­
верие към България. В същото време според европейските държави вече
зреела идеята да се извърши ревизия на мирните договори, в това число
и на българския.347 Възприело тази позиция, българското правителство
предприема редица крачки, които на пръв поглед звучат в дисонанс с
националните интереси, но се явяват част от поетия курс на българо-
югославско сближение, на всяка цена. Именно с това може да се обясни
инструкцията, която Дирекцията на пощите и телеграфите в България из­
дава на 8 декември 1920 г. до клоновете си в страната. В нея се нарежда
всички пратки, изпращани до окупираните български краища, да се ад­
ресират според наложените там нови югославски изисквания. Така се
появява парадоксът българи да адресират съобщенията си до българи,
използвайки латинската азбука.348 Второто препятствие между двете
държави е свързано със съдбата на намиращите се все още в югославски
ръце български военнопленници. По данни на българското правителство
такива имало заточени в Нишката крепост. С проблема официално се за­
познава и британското външно министерство. На него се предават све­
дения, според които към 15 август 1920 г. в Югославия има останали в
плен 10 902 български военнослужещи - 78 офицера и 10 824 войници.349
Към края на годината, въпреки уверенията на Белград, че всички плен­

ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 1113, л. 103.
Утро, бр. 3419, 8.XII.1920 г.
Митев, Д. Британски документи за съдбата на българските военнопленници след
Първата световна война. // ВИСб., кн. 2, с. 179, 190-192. 1990.

119