Page 129 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

щото по българо-югославската граница напрежение ген. Стефанович по­
сочва единствено действията на българското правителство. Според него
възникналите усложнения били в резултат от разпореждането на българ­
ските власти хората да се оттеглят към вътрешността на България още в
дните преди окупацията. Изявленията на югославския представител в
комисията се посрещат с мълчаливо одобрение от английския и японс­
кия комисари. Единствен италианският комисар - Леви, остро протестира
срещу югославските действия и открито заявява, че с действията си Белг­
рад не спазва постановленията на Посланическата конференция. Използ­
вайки това изказване, българският комисар полк. Кисьов за пореден път
призовава Югославия да се вслуша в решението на комисията и да на­
пусне завзетите български земи. Възвръщането им към българската дър­
жава, би било доказателство, че в Белград наистина желаят изграждане
на добросъседски отношения между двете държави. От развоя на про­
дължаващата в комисията дискусия става ясно, че българското правител­
ство все още смята, че процесът на окупация на западните български зе­
ми може да се спре. За това допринася и фактът, че въпреки окупацион­
ните действия комисарите не спират с работата си по определянето на
границата. Мнението им, изразено в изявление на полк. Ордиони за бъл­
гарската преса, е че процесът за фиксиране на новата гранична линия
между България и Югославия не е завършен окончателно. В противовес
на това оптимистично становище полк. Кисьов докладва в МВнРИ, че съ­
ществуващото положение, наложено след окупацията, едва ли ще бъде
променено. Мотивите му са, че при конкретните разговори около опре­
делянето на граничното трасе комисарите са разгледали единствено ра­
йоните на север - около с. Брегово и р. Безсъница. От своя страна ген.
Стефанович не спира с изявленията си за необходимост от промяна на
теоретичното гранично трасе между България и Югославия.366 Комисари­
те приемат без възражение неговото становище, което среща яростната
съпротива на българската страна. Определяйки го за неоснователно,
полк. Кисьов се базира на вече взето от комисията решение при подобен
случай. В него се казва: „Не е ни уместно, нито желателно, нито даже
възможно да се извърши едно ново намаление на българската терито­
рия, понеже договорът е строго определил тези граници, които трябва да

366 По време на разговорите в комисията ген. Стефанович съобщава, че границата при
селата Брегово, Ракитница и Косово, които след окупацията са останали в български
предели, трябва да се измести още на изток, по стратегически причини. А именно:
стремежът на Белград да опази жп линията Зайчар - Неготин от евентуални български
нападения. // ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 1113, л. 125.

125