Page 129 - zapadni_pokrainini
P. 129

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)



           щото по българо-югославската граница напрежение ген. Стефанович по­
           сочва единствено действията на българското правителство. Според него
           възникналите усложнения били в резултат от разпореждането на българ­
           ските власти хората да се оттеглят към вътрешността на България още в
           дните преди окупацията. Изявленията на югославския представител в
           комисията се посрещат с мълчаливо одобрение от английския и японс­
           кия комисари. Единствен италианският комисар - Леви, остро протестира
           срещу югославските действия и открито заявява, че с действията си Белг­
           рад не спазва постановленията на Посланическата конференция. Използ­
           вайки това изказване, българският комисар полк. Кисьов за пореден път
           призовава Югославия да се вслуша в решението на комисията и да на­
           пусне завзетите български земи. Възвръщането им към българската дър­
           жава, би било доказателство, че в Белград наистина желаят изграждане
           на добросъседски отношения между двете държави. От развоя на про­
           дължаващата в комисията дискусия става ясно, че българското правител­
           ство все още смята, че процесът на окупация на западните български зе­
           ми може да се спре. За това допринася и фактът, че въпреки окупацион­
           ните действия комисарите не спират с работата си по определянето на
           границата. Мнението им, изразено в изявление на полк. Ордиони за бъл­
           гарската преса, е че процесът за фиксиране на новата гранична линия
           между България и Югославия не е завършен окончателно. В противовес
           на това оптимистично становище полк. Кисьов докладва в МВнРИ, че съ­
           ществуващото положение, наложено след окупацията, едва ли ще бъде
           променено. Мотивите му са, че при конкретните разговори около опре­
           делянето на граничното трасе комисарите са разгледали единствено ра­
           йоните на север - около с. Брегово и р. Безсъница. От своя страна ген.
           Стефанович не спира с изявленията си за необходимост от промяна на
           теоретичното гранично трасе между България и Югославия.366 Комисари­
           те приемат без възражение неговото становище, което среща яростната
           съпротива на българската страна. Определяйки го за неоснователно,
           полк. Кисьов се базира на вече взето от комисията решение при подобен
           случай. В него се казва: „Не е ни уместно, нито желателно, нито даже
           възможно да се извърши едно ново намаление на българската терито­
           рия, понеже договорът е строго определил тези граници, които трябва да






           366  По време на разговорите в комисията ген. Стефанович съобщава, че границата при
               селата Брегово, Ракитница и Косово, които след окупацията са останали в български
               предели, трябва да се измести още на изток, по стратегически причини. А именно:
               стремежът на Белград да опази жп линията Зайчар - Неготин от евентуални български
               нападения. // ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 1113, л. 125.

                                                                                                   125
   124   125   126   127   128   129   130   131   132   133   134