Page 129 - zapadni_pokrainini
P. 129
Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)
щото по българо-югославската граница напрежение ген. Стефанович по
сочва единствено действията на българското правителство. Според него
възникналите усложнения били в резултат от разпореждането на българ
ските власти хората да се оттеглят към вътрешността на България още в
дните преди окупацията. Изявленията на югославския представител в
комисията се посрещат с мълчаливо одобрение от английския и японс
кия комисари. Единствен италианският комисар - Леви, остро протестира
срещу югославските действия и открито заявява, че с действията си Белг
рад не спазва постановленията на Посланическата конференция. Използ
вайки това изказване, българският комисар полк. Кисьов за пореден път
призовава Югославия да се вслуша в решението на комисията и да на
пусне завзетите български земи. Възвръщането им към българската дър
жава, би било доказателство, че в Белград наистина желаят изграждане
на добросъседски отношения между двете държави. От развоя на про
дължаващата в комисията дискусия става ясно, че българското правител
ство все още смята, че процесът на окупация на западните български зе
ми може да се спре. За това допринася и фактът, че въпреки окупацион
ните действия комисарите не спират с работата си по определянето на
границата. Мнението им, изразено в изявление на полк. Ордиони за бъл
гарската преса, е че процесът за фиксиране на новата гранична линия
между България и Югославия не е завършен окончателно. В противовес
на това оптимистично становище полк. Кисьов докладва в МВнРИ, че съ
ществуващото положение, наложено след окупацията, едва ли ще бъде
променено. Мотивите му са, че при конкретните разговори около опре
делянето на граничното трасе комисарите са разгледали единствено ра
йоните на север - около с. Брегово и р. Безсъница. От своя страна ген.
Стефанович не спира с изявленията си за необходимост от промяна на
теоретичното гранично трасе между България и Югославия.366 Комисари
те приемат без възражение неговото становище, което среща яростната
съпротива на българската страна. Определяйки го за неоснователно,
полк. Кисьов се базира на вече взето от комисията решение при подобен
случай. В него се казва: „Не е ни уместно, нито желателно, нито даже
възможно да се извърши едно ново намаление на българската терито
рия, понеже договорът е строго определил тези граници, които трябва да
366 По време на разговорите в комисията ген. Стефанович съобщава, че границата при
селата Брегово, Ракитница и Косово, които след окупацията са останали в български
предели, трябва да се измести още на изток, по стратегически причини. А именно:
стремежът на Белград да опази жп линията Зайчар - Неготин от евентуални български
нападения. // ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 1113, л. 125.
125

