Page 128 - zapadni_pokrainini
P. 128

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                   галната организация - в. „Въртоп".364 Въз основа на различни правителст­
                   вени решения бежанците се настаняват по цялата територия на страната
                  - Видинско, Кулско, Врачанско, дори чак в Бургаско. На някои места, ка-
                   къвто е случаят със с. Надежда, Ломско, бежанците от Западните покрай­
                   нини представляват почти цялото население. С решение на Народното
                   събрание се изгражда и ново селище - с. Димитрово, Оряховско, в което
                   се заселват 60 семейства на бежанци от Босилеградско. Въпреки поло­
                  жените от страна на българското правителство усилия проблемите си ос­
                  тават. На отделни места възникват спречквания между настанените бе­
                  жанци и местното население. Не са малко и случаите, в които някои кме­
                  тове оземляват бежанците с много по-малко количество земя от предви­
                  деното в закона.365 Големият брой на забягналите в България налага
                   нуждата от изграждането на структури, които да работят в тяхна подкре­
                   па. През май 1920 г. Народното събрание приема закон, според който на
                   всички бежански семейства се раздава по 50 дка обработваема земя от
                   създадения държавен поземлен фонд. В края на 1920 г. се приема Закон
                  за настаняване на бежанците и осигуряване на поминъка им. С него се
                   обезпечават всички онези бежанци, пристигнали в България след 1913 г.
                   Към МВРНЗ се създава Бюро за настаняване на бежанците, което се зае­
                  ма с прилагане на закона. Създават се и околийски комисии за по-добра
                  ефективност при посрещането и настаняването на хората. Улеснение
                   внася приетият на 25 април 1921 г. Закон за трудово - поземлената собст­
                   веност.

                                                             * * *



                          Въпреки че в края на 1920 г. посредством анексията на западните
                   български земи югославското правителство самоволно определя източ­
                   ната си граница, през цялата 1921 г. в София продължава да работи меж­
                  дународната комисия по определяне на българо-югославската граница.
                   По време на заседанията й югославският представител ген. Стефанович
                   неколкократно заявява, че Белград държи на обещанието си да се вслу­
                   ша в решенията на комисията и да съгласува по-нататъшните си действия
                   с тях. В подобен дух той декларира същото още в края на предходната
                   година. В изнесената от него информация се съобщава, че от окупирани­
                   те територии били изтеглени всички войскови части и че били оставени
                   само 1 дружина с 3 роти, които да изпълняват полицейски функции -
                   „колкото да се поддържа общественото спокойствие". За продължава­



                      Въртоп, бр. 12, април 1933.
                      Западно ехо, бр. 32, 23.Х11.1923.

                   124
   123   124   125   126   127   128   129   130   131   132   133