Page 128 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

галната организация - в. „Въртоп".364 Въз основа на различни правителст­
вени решения бежанците се настаняват по цялата територия на страната
- Видинско, Кулско, Врачанско, дори чак в Бургаско. На някои места, ка-
къвто е случаят със с. Надежда, Ломско, бежанците от Западните покрай­
нини представляват почти цялото население. С решение на Народното
събрание се изгражда и ново селище - с. Димитрово, Оряховско, в което
се заселват 60 семейства на бежанци от Босилеградско. Въпреки поло­
жените от страна на българското правителство усилия проблемите си ос­
тават. На отделни места възникват спречквания между настанените бе­
жанци и местното население. Не са малко и случаите, в които някои кме­
тове оземляват бежанците с много по-малко количество земя от предви­
деното в закона.365 Големият брой на забягналите в България налага
нуждата от изграждането на структури, които да работят в тяхна подкре­
па. През май 1920 г. Народното събрание приема закон, според който на
всички бежански семейства се раздава по 50 дка обработваема земя от
създадения държавен поземлен фонд. В края на 1920 г. се приема Закон
за настаняване на бежанците и осигуряване на поминъка им. С него се
обезпечават всички онези бежанци, пристигнали в България след 1913 г.
Към МВРНЗ се създава Бюро за настаняване на бежанците, което се зае­
ма с прилагане на закона. Създават се и околийски комисии за по-добра
ефективност при посрещането и настаняването на хората. Улеснение
внася приетият на 25 април 1921 г. Закон за трудово - поземлената собст­
веност.

* * *

Въпреки че в края на 1920 г. посредством анексията на западните
български земи югославското правителство самоволно определя източ­
ната си граница, през цялата 1921 г. в София продължава да работи меж­
дународната комисия по определяне на българо-югославската граница.
По време на заседанията й югославският представител ген. Стефанович
неколкократно заявява, че Белград държи на обещанието си да се вслу­
ша в решенията на комисията и да съгласува по-нататъшните си действия
с тях. В подобен дух той декларира същото още в края на предходната
година. В изнесената от него информация се съобщава, че от окупирани­
те територии били изтеглени всички войскови части и че били оставени
само 1 дружина с 3 роти, които да изпълняват полицейски функции -
„колкото да се поддържа общественото спокойствие". За продължава­

Въртоп, бр. 12, април 1933.
Западно ехо, бр. 32, 23.Х11.1923.

124