Page 131 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

че решенията на комисията могат да бъдат взети за окончателни, едва

след като се приемат единодушно от всички, т.е. и от югославския коми­
сар. Въпреки стремежа на полк. Ордиони подопечните му да работят
ефективно и безпристрастно, както самият той отбелязва, не всички при­
ети решения могат да се приемат за точни и обективни. Едно от най-
парадоксалните становища на комисията е това, че един ратифициран
вече договор, какъвто е българският, не може да се видоизменя, поради
което на двете заинтересовани страни - България и Югославия, се препо­
ръчва сами взаимно да се споразумеят за промяната на новата граница.
В краен случай това можело да стане и чрез посредничеството на разгра­
ничителната комисия.370 Всичко това - непоследователността в действия­
та на комисията, мудната и често ненавременна реакция на Посланичес-
ката конференция, обяснява защо ген. Стефанович толкова пъти се отказ­
ва от своя подпис под някои от протоколите с вече взетите от комисията
решения. По този начин се спъва и забавя дейността й.

В началото на 1921 г. Белград нарежда на своя комисар ген. Стефа­
нович да не подписва нищо, без предварително да е получил за това съг­
ласието на съответните органи в югославската столица. В същото време
югославските власти предприемат редица мерки, за да закрепят своето
положение в окупираните райони. Не за първи път те заставят населени­

ето да изпраща молби до всевъзможни инстанции, уж че то доброволно
иска да живее в югославски предели. Този случай полк. Кисьов определя
като нов тактически ход, посредством който Белград цели не само да за­
бави дейността на комисията, но и преразгледани утвърдени вече реше­
ния.371 Благодарение на рапортите, изпращани от полк. Кисьов българс­
кото правителство и лично Стамболийски непрекъснато са в течение за
работата на комисарите.372 Въпреки че на пръв поглед в София сякаш се
примирявате наложената окупация, на практика нещата не стоят така. По
време на своята обиколка Стамболийски, макар и неофициално, многок­
ратно сондира мнението на чуждите дипломати по въпроса. Със същото
се заема и българският дипломатически представител в Париж - ген. Са­
вов, който развива енергична дейност и осъществява няколко срещи с
председателя на Посланическата конференция Жюл Камбон. Последният

ЦДА, ф.176 к, ОП. 4, а.е. 1810, л. 3.
ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 302, л. 19-20, а.е. 1113, л. 179-180.
Докладите са адресирани до щаба на армията, на чието подчинение е полк. Кисьов,
но от там веднага са прехвърляни в МВнРИ и препращани лично на министър-
председателя. До Стамболийски се изпращат и множеството прошения от население­
то в окупираните райони. От своя страна той поема задължението да препредава тези
писма на полк. Ордиони. // ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е.1809, л. 161.

127