Page 127 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

те започналата емиграция не само не стихва, но и се засилва.358 Преми­

наването на границата се извършва или на групи, или поединично. Емиг­
рацията се осъществява както по легален път, така и нелегално, всеки
един от които носи съответния риск.359 В литературата не съществува
единно становище относно броя на пристигналите в България бежанци
от Западните покрайнини. Причина за това е липсата на официална ста­
тистика, от която да се черпи точна информация. Според някои данни,
към средата на 1923 г. в България има регистрирани около 200 000 души
бежанци. В това число се включва броят на пристигналите от Македония,
Добруджа, Тракия и Западните покрайнини.360 Какъв е процентът на
пристигналите от Западните покрайнини бежанци е трудно да се каже.361

Възприемайки известна условност,362 може да се приеме твърдението в
изданието на бежанци от Западните покрайнини в България - в. „Западно
ехо", че през различните години от този регион в България са пристигна­
ли около 20 000 души.363 Подобни данни дава и печатният орган на неле­

358 За размера на бежанската вълна, породена вследствие на окупацията говори и фак­
тът, че населението на Цариброд от около 7-8000 души намалява значително и през
1921 г. то наброява 3494 души. В по-късните години неговият брой спада още повече,
като през 1926 г. достига 2250 души. Същото се отнася и за Босилеград, който от 2900
жители през 1920 г. за една година намалява почти двойно - до 1500 жители // ЦДА,
ф.1806 к, оп. 1, а.е. 1, л.22.; ф. 123 к, оп. 1, а.е. 199, л. 6.; Николов, Б. Цит. съч., с. 34.
359
Процесът на емиграция от посочените раиони е продължение на друг, водещ начало­
то си от края на XIX в. Става дума за емигрирането на компактни български маси, кои­
то напускат родните си места, след като Берлинският конгрес (1878 г.) постановява
Нишко, Пиротско и Вранско да се изключат от пределите на възстановената българска
държава. Именно тогава напусналите Пирот българи се заселват в Цариброд и поста­
вят основите на новия град. Емигриране на българите от западните краища се отбе­
лязва и през периода на Втората балканска (Междусъюзническа) война, когато през
1913 г. тук се водят военни стълкновения. Такива се наблюдават и през 1917 г. Имен­
но тогава сръбски части, начело с Коста Пекянец, дълго време кръстосват региона.
Обект на насилие става Босилеград, който неколкократно е нападан и опожаряван.
360 Косатев, Т. Политиката на правителството на БЗНС по бежанския въпрос (1919-1923). //
ИИИ. Т. XXVI, с. 53. 1983.
361 Едно от малкото точни сведения, в които се говори за броя на бежанците, пристигна­
ли в България от Западните покрайнини намираме в доклад на Главната дирекция по
настаняването на бежанците до министъра на финансите - № 15177 от 30.Х.1931 г. В
него се споменава, че от отпуснатия на България бежански заем до средата на 1931 г.
са се възползвали всичко 1665 семейства на бежанци от Западните покрайнини. Ц
I (ДА, ф.135 к, оп.1, а.е.71, л. 3.
362 В своето изследване М. Петров се спира на цифрата 20 000 души. Тя се оспорва от из­
следователя М. Миланов, който смята, че от тази цифра трябва да извадим 5000 ду­
ши, които наистина са емигрирали от Западните покрайнини, но отиват в различни
страни на Западна Европа. // Петров, М. Цит. съч, с. 55.; Миланов М. Цит. съч., с. 21.
363 Западно ехо, бр. 30, 2.ХН.1923.

123