Page 133 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

вестна примиренческа позиция със съществуващото положение. В уни­
сон с това са препоръките, които той отправя до българското правителст­
во: 1. Поддържане на контакти с българското население в окупираните
райони, което да бъде известявано своевременно за всички мероприя­

тия, подети в негова защита; 2. Българското правителство да настоява за
свободно преминаване на крайграничното население и в двете посоки
на границата, като по този начин ще се улеснят връзките с българите, на­
миращи се в югославска територия; 3. Кабинетът в София да разреши и
осигури вноса на храни за населението в окупираните райони, защото то
гладува. Акцията да се извърши не само по хуманни съображения, но и с
политическа цел. Така ще се покаже, че българското правителство не е
забравило хората там; 4. В преговорите с Белград българската страна да
усвои един коректен тон, защото всичко се следи от чуждата преса, която
не винаги е добронамерено настроена към България.376

Практика става по време на заседанията на международната разг­
раничителната комисия българският и югославският представител често
да си отправят взаимни нападки и обвинения в изнасяне на неверни
данни. Един от най-разгорещените спорове е по повод получената от бо-
силеградчани телеграма, в която те молят да бъдат върнати в пределите
на българската държава. Полк. Кисьов запознава комисарите с данните
на българското правителство, че населението в този район гладува. Ос­
вен това някои хора са заплашвани от югославските власти, че ще бъдат

преследвани, ако се осмелят да се явят пред комисията и разкажат за
своите неволи. По негово настояване тези твърдения се отразяват в про­
токол №41. В него е отбелязан броят на емигриралите в България хора от
Босилеградско. Според преброяванията от 1910 г. в Босилеград е имало
223 фамилии с 1256 члена. Сега, след окупацията, от там излизат и емиг­
рират 49 фамилии с 214 члена. Този, както и всички други протоколи,
придружени от рапорти на полк. Ордиони с препоръка да се облекчи по­
ложението на българското население в Югославия, се изпращат за све­
дение в Париж. Очакваното решение обаче не пристига. Отговорът е:
Посланическата конференция държи на вече заявеното си становище -
българското и югославското правителство взаимно да се споразумеят
около прокарването на граничната бразда между двете държави.377 Този
отговор само обезличава и омаловажава взетите от комисията решения.

ЦДА, ф.176 к, ОП. 4, а.е. 1113, л. 204-205.
ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 1113, л. 228.; а.е. 1810, л. 16. // Протокол № 41; - Резолюция
на Посланическата конференция от 2.111.1921 г.

129