Page 126 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

голямата си част забягналите се връщат отново.356 По-осезаем процес на
изселване се наблюдава след 27 ноември 1919 г., когато става ясно, че по
силата на подписания от българското правителство Ньойски мирен дого­
вор България е принудена да се откаже от почти всичките свои западни
територии. Настъпилата паника сред местното население е огромна. До­
пълнително тя се засилва, когато част от българската администрация и
някои учители, преждевременно напускат Цариброд, Босилеград и реги­
она. До известна степен населението се успокоява, когато става известно
окончателното съдържание на чл.27 от договора, регламентиращ бъде­
щата гранична поправка между България и Югославия. В него точното
трасе на новата граница се описва най-общо, а самата тя се предвижда
да се определи от създадената за целта международна комисия. Ето за­
що част от населението отново се завръща по родните места. Завръщат
се и почти всички представители на местната административна власт.
Всичко това, придружено от някои изказвания от членове на междуна­
родната разграничителна комисия, внася известно успокоение и надеж­
да, че няма да се извършва някаква по-съществена гранична поправка
между България и Югославия.357 В този първи етап на изселническата
вълна, предприет в периода от лятото на 1919 г. до есента на 1920 г., се
забелязват няколко общи черти. Преди всичко не може да се говори за
наличие на емиграционни движения, тъй като през посочения период
тези краища са в пределите на българската държава. Въпреки това вът­
решната миграция на различни групи от българското население е нали­
це. Но в тази една година миграцията е изцяло в рамките на държавата, а
не извън нея. Въз основа на това през първия етап на бежанското движе­
ние сред българите от Западните покрайнини, осъществен в периода ля­
тото на 1919 г. - лятото на 1920 г., може да се говори за вътрешни емиг­
рационни процеси в различен размер и темпове. По съвсем друг начин
се развива бежанският процес след 6 ноември 1920 г. С извършените
окупационни действия и налагане на югославския управленски режим,
западните български земи престават да бъдат част от българската дър­
жавна територия. Породената вследствие от това бежанска вълна е фор­
ма на естествена съпротива на местното население. В течение на години­

356 ЦДА, ф.1806 к, ОП. 1, а.е. 1, л. 22, 28-29.
357 На 3 ноември 1920 г. при посещението си в Трънска Клисура председателят на Меж­
дународната разграничителна комисия полк. Ордиони заявява пред местното насе­
ление, че промяна на съществуващата между България и Югославия граница няма да
се извършва. // ЦДА, ф.123 к, оп. 1, а.е. 193, л. 7-8.
122