Page 132 - zapadni_pokrainini
P. 132
Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)
дори изказва подкрепа за българската страна. В разговор помежду им,
състоял се на 8 януари 1921 г., на Савов е заявено, че населението от Бо
силеград е в правото си да протестира. Лично Камбон поема задължени
ето да направи възможното, за да се даде гласност на отправените от
българите молби. На 12 януари 1921 г. ген. Савов изпраща от Париж
спешна телеграма, в която се съобщава, че за Белград в най-скоро време
ще замине небезизвестният ген. Франше д'Епре. Целта на неговата визи
та там е „да се изравнят спорните въпроси между България и Югославия,
относно Босилеградско и пограничното трасе в Царибродско."373 В пос
ледвалите телеграми ген. Савов дава по-конкретна информация по въп
роса. Според него, Франше д'Епре ще съдейства на България да се вър
нат обратно Босилеградско и Царибродско. Срещу това българите тряб
вало да спрат с претенциите си върху Македония. Неговият съвет е бъл
гарското правителство да предприеме първата крачка в тази насока като
се разтурят съществуващите в България македонски комитети. Информа
ция с подобно съдържание се получава и от българската легация в Берн.
Тамошният пълномощен министър предава за разговорите си с югослав
ския дипломатически представител Йованович. Обменяйки мисли за не
обходимостта от здрав българо-югославски съюз, Йованович съобщава
позицията на своето правителство, че за да се постигне разбирателство
между двата народа, най-напред България трябвало да даде доказателс
тво, че се е примирила със сегашното си териториално положение по от
ношение на Югославия, с изключение на отнетите напоследък покрай
нини в Царибродско, Босилеградско и пр., за които може да се разгова
ря. За Македония било излишно да се спори, защото тя била югославска
провинция и всичките й жители били югославски поданици, т.е. положе
нието там било вътрешна работа на Югославия. В същия дух са и рапор
тите на К. Тодоров от Белград. Неговата препоръка към кабинета в София
е да се внимава и да се прецизират исканията отправени към Югославия.
Според него югославските власти били готови да оставят населението по
р. Ерма и Драговищица на България.374 Довод в тази насока е и мнението
на международната разграничителна комисия с решения в същия дух. От
нейно име в Париж вече е изпратен рапорт, в който се настоява Босилег
радско да се преотстъпи отново на България.375 Така още в първите ме
сеци на 1921 г. българското правителство променя тактиката си към
Югославия. Предприетите от него нови действия са следствие и от самата
обстановка. В рапорт № 6 от 23 януари 1921 г. полк. Кисьов изразява из
ЦДА, ф. 176 к, ОП. 4, а.е. 1112, л. 3.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 1113, л. 6-7,14-15,193.
ЦВА, ф. 3, оп. 1, а.е. 1456, л. 176.
128

