Page 132 - zapadni_pokrainini
P. 132

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                  дори изказва подкрепа за българската страна. В разговор помежду им,
                  състоял се на 8 януари 1921 г., на Савов е заявено, че населението от Бо­
                  силеград е в правото си да протестира. Лично Камбон поема задължени­
                  ето да направи възможното, за да се даде гласност на отправените от
                  българите молби. На 12 януари 1921 г. ген. Савов изпраща от Париж
                  спешна телеграма, в която се съобщава, че за Белград в най-скоро време
                  ще замине небезизвестният ген. Франше д'Епре. Целта на неговата визи­
                  та там е „да се изравнят спорните въпроси между България и Югославия,
                  относно Босилеградско и пограничното трасе в Царибродско."373 В пос­
                  ледвалите телеграми ген. Савов дава по-конкретна информация по въп­
                  роса. Според него, Франше д'Епре ще съдейства на България да се вър­
                  нат обратно Босилеградско и Царибродско. Срещу това българите тряб­
                  вало да спрат с претенциите си върху Македония. Неговият съвет е бъл­
                  гарското правителство да предприеме първата крачка в тази насока като
                  се разтурят съществуващите в България македонски комитети. Информа­
                  ция с подобно съдържание се получава и от българската легация в Берн.
                  Тамошният пълномощен министър предава за разговорите си с югослав­
                  ския дипломатически представител Йованович. Обменяйки мисли за не­
                  обходимостта от здрав българо-югославски съюз, Йованович съобщава
                  позицията на своето правителство, че за да се постигне разбирателство
                  между двата народа, най-напред България трябвало да даде доказателс­
                  тво, че се е примирила със сегашното си териториално положение по от­
                  ношение на Югославия, с изключение на отнетите напоследък покрай­
                  нини в Царибродско, Босилеградско и пр., за които може да се разгова­
                  ря. За Македония било излишно да се спори, защото тя била югославска
                  провинция и всичките й жители били югославски поданици, т.е. положе­
                  нието там било вътрешна работа на Югославия. В същия дух са и рапор­
                  тите на К. Тодоров от Белград. Неговата препоръка към кабинета в София
                  е да се внимава и да се прецизират исканията отправени към Югославия.
                  Според него югославските власти били готови да оставят населението по
                  р. Ерма и Драговищица на България.374 Довод в тази насока е и мнението
                  на международната разграничителна комисия с решения в същия дух. От
                  нейно име в Париж вече е изпратен рапорт, в който се настоява Босилег­
                  радско да се преотстъпи отново на България.375 Така още в първите ме­
                  сеци на 1921 г. българското правителство променя тактиката си към

                  Югославия. Предприетите от него нови действия са следствие и от самата
                  обстановка. В рапорт № 6 от 23 януари 1921 г. полк. Кисьов изразява из­




                     ЦДА, ф. 176 к, ОП. 4, а.е. 1112, л. 3.
                      ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 1113, л. 6-7,14-15,193.
                      ЦВА, ф. 3, оп. 1, а.е. 1456, л. 176.

                  128
   127   128   129   130   131   132   133   134   135   136   137